Отписаният

— Защо си сама? — попита младежът, като се стараеше да й вземе слушалката.

— Ще дойда! — извика тя накрая и отстрани Валера с лакът.

Той се сви от болка и се хвана за корема.

— Какво правиш? — извика. В хлапашките му очи се появиха сълзи, устните му трепереха от обида. Същинско теленце.

— Край! Вдигай си багажа! — извика тя. — Отивай си вкъщи, при маминка! Мъжът ми се върна, разбра ли, или не си? Валера, не ставай глупав.

— Нали казваше…

— Какво ли не съм казвала… Приготвяй се!

— И момчетата разправяха. Нямаш мъж.

— Значи сега ще имам. Ясно? И повече не се появявай!

— Но защо? — Той като че ли всеки момент щеше да се разплаче.

И тя не за първи път усети към него нещо като майчина жалост. Такъв цял живот ще има нужда от утешение. Нейната гримьорка често й разказваше за сина си как се храни, от какво боледува и че нямат мира от съученичките му. Тя убеди директора да го вземе осветител, за да поработи преди казармата. На Ала й бе интересно да го погледне, когато се появи за първи път. Целият театър се забавляваше, като го виждаше как навежда очи и се изчервява, ако към него се обръщаха ослепителни жени от рода на Ала Светлова.

От Валера не ставаше никакъв осветител. Режисьорите се скъсваха да крещят на репетициите, като искаха от него невъзможното. Майката плачеше и молеше да не изгонят синчето. Веднъж Ала не издържа и се качи горе при него, за да му набие в главата как трябва да осветява нея, водещата солистка, а той я гледаше като богиня, слязла от Олимп.

Горе бе тясно и горещо, тя неволно се притискаше до него с голото си рамо, чувствайки как през нея преминава тръпката на чистото, младо тяло. Почти й се зави свят.

В театъра заговориха за близостта им, това стана след една премиера. Майка му спря да разказва за него и вече идваше в гримьорната й със свити устни и зачервени от плач очи. Не знаеше дали да скърби, или да се радва. При това сега хвалеха Валерочка и по-младите от Ала певички започнаха да се качват при него.

Но синчето й, родната й кръв, както преди, умираше от любов към тази вещица, за която всички говореха, че била погубила безброй мъже. Все пак дванайсет години разлика, за какво мисли тя? Той ще си намери жена. Още дълго ще привлича женските тела и души. Ала разбираше, че е време да се освободи от това сукалче. И ето че тази възможност се появи.

— Не си ми направил нищо лошо — започна тя спокойно. — Ти си добро момче. Само че аз постъпих лошо. Нали майка ти ти е говорила за мен? Само че честно. Говорила ли ти е?

Той кимна. Устните му трепереха, както и преди, и той дори не се опитваше да го скрие. Напротив, стараеше се, както правят децата, да събуди жал в нея. И това хлапе ще отиде в казармата? Той има нужда още да го хранят с лъжичката, не може като хората сам да сложи един презерватив… С една дума — Валерочка. Такъв и ще си остане.