Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Отписаният - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отписаният

Электронная книга - «Отписаният». Краткое содержание книги:

ПЕСЕНТА НА КУРШУМА (в. „Комерсант“) По данни на следствието всички убийства издават един и същ почерк: невъзможно труден изстрел със снайпер от почти километър. Жертвите са като на коктейл — все хора от елита… КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? (Из телефонен разговор) — Аз лично няма да чакам като говедо кога ще ме гръмнат! Той има списък. Ние също. Представяш ли си какви възможности открива това! КАРАЙТЕ СИ ЛАДИТЕ (Из доклад на прокуратурата) Засега мотивът не е ясен. Все нещо трябва да свързва жертвите. Иначе ще излезе, че той просто не харесва мерцедеси и беемвета…
1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 170
Перейти на страницу:

— Умно — похвали го Слава.

— Близо пет минути се перчи. Започна да разказва за мъченика на борбата Меланчук. Стана ясно: Меланчук бил събран група доброволци, главно бивши биатлонисти, половината от които — момичета. И заминал с тях в Чечня. Там изкарали хубави пари за движението си. Не спомена колко. Каза само, че уж за всеки улучен руски офицер чеченците плащали по хиляда и петстотин долара. Като се успокои, даде показания вече като свидетел.

Двамата със Слава го слушахме внимателно.

— Но, Володя, нали все пак ти започна от Салуцки… — намеси се Слава.

— Със Салуцки, по-точно с неговото семейство, имах най-много трудности. Ако националистът дойде в Москва лично и целият разговор бе на перона на Киевската гара, а после в транспортната милиция, то с роднините на Салуцки ми се наложи да разговарям предимно през опънатите на вратите вериги. Някакви възрастни хора, съвсем бедни и изплашени. Дълго не искаха да отварят. Но на едно място, имам го записано… — Той затърси в тефтера си. — На Лефортовски вал една баба, негова родна леля, изведнъж каза, че не се страхува от нищо и знае кой е убил племенника й, който е бил гордостта на многобройния им род. Попитах я: защо той, толкова богат, не ви помагаше?

— Тук си сбъркал — прекъсна го Слава. — Надявам се, че не те е изгонила?

— Не пречи — казах аз. — Да чуем по-нататък.

— Така е. Не знам как ми се изплъзна от езика — въздъхна Володя. — Та едва я склоних да даде показания. Обещах, че щом намерим убиеца, ще го разстреляме. Без съд и следствие. Тогава тя ми показа вестник със снимката на Руслан Садуев. Имаше статия за него след убийството… Ако си спомняте, писаха във всички вестници. Та бабката веднага го позна. Идвал е в Москва в началото на деветдесетте. Имал някакви взаимоотношения със Сьома. Той я помолил да настани Садуев у тях. Затова веднага си го спомни. Отначало се страхувала от него, но после свикнала. Само веднъж се изплашила, когато го видяла как брои пари, огромни пачки в куфара. А той видял как тя се изплашила, но не казал нищо. После Сьома й се скарал. Заповядал й да не си пъха носа в неговите работи. И тя мълчала. А след гибелта на племенника си не знаела на кого да каже.

— Знаела ли е за убийството на Садуев? — попитах аз.

— Не. Беше много войнствено настроена. Попитах я колко е продължило гостуването. Взе да си спомня. Отпътуването на Садуев, когото повече не е виждала, съвпадало с някакъв семеен празник. Това е било през октомври деветдесет и първа. А наскоро след това Семьон Салуцки открил своя банка с неголям уставен фонд. И станал много богат човек. Бабката плачеше от умиление, когато разказваше какви костюми и златни верижки за джобния си часовник е купувал. И дори правел някакви подаръци на лели и вуйчовци.

— Благодетел — рече Слава. — Семейна гордост, неговата верица! Ти разбра ли откъде започва всичко? — и той се обърна към мен.

— Сега ще започнеш да ми разказваш за чеченските авизо — не му обърнах внимание, — както за златото на партията… Добре де. А нашият отмъстител, нека го наречем така, какво не е харесал у телохранителя на турския премиер? Знам какво ще кажеш! — постарах се да изпреваря Слава. — Сигурно е бил замесен в доставката на доброволци и оръжие за сражаващата се Чечня. Върви сега, че провери.

— Проверих — каза свенливо Володя.

— И в Турция ли ходи? — усмихна се Слава.

— Не. Просто трябва внимателно да се четат вестниците.

С тези думи Володя разгърна един брой на „Нощен живот“ с разголена хубавица на първа страница.

— Интересуваш ли се? — ухили се Слава, като се загледа в нощната красавица.

— Не, само разглеждам — отвърна смутено Володя. — Там винаги има нещо неочаквано. Между темите. Разбирате ли? Всякакви скандали и произшествия от света на известните хора. Та ето тази бележка… — Той разгърна няколко страници. — Четете!

Започнах да чета. Отначало повърхностно, после ми стана интересно. Излиза, че главният телохранител е бил не само доверено лице на премиера, но и голям любител на женския пол, главно от славянски произход. Та без да се бои от куршумите, извел от воюваща Чечня една светлокоса биатлонистка. Преди това се бил влюбил в нея на един от плажовете в Апшерон, където тя си почивала след работа, а той бил на неофициална визита по молба на властите в Баку. Вестникът не се интересуваше какво е правил там. Работата е ясна, наблягаха на любовната страна в историята. Той е ходил няколко пъти в Чечня, като е рискувал живота си и използвал служебните си командировки за срещи с любимата, която го целувала, без да отлепя окото си от оптичния мерник. И уж при едно от идванията си й подарил най-нов модел снайперистка винтовка, с което окончателно покорил загрубялото й сърце. И така нататък. Къде свършва истината и започва измислицата? Интересна версия за гибелта му. Да, казваше статията, по него е стреляно, а не по премиера. Направил го неин бивш ухажор, шампион на СССР по стрелба с винтовка.

1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 170
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)