![700 метра под земята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/3/700-metra-pod-zemyata-bg-download.jpg)
700 метра под земята [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:
Макар че така и не бе получил възможност да изпълни ролята си в космическата надпревара, „Академик Жуковски“ се бе сдобил с друго предназначение. Вместо да бъде демобилизиран бе прехвърлен в една военна база близо до Владивосток, където го държаха в работещ режим само за да играе ролята на резервен енергоизточник за несигурните генератори на базата. Доста позорно предназначение, но по-добре, отколкото да го пратят за скрап.
Когато замисли своя план, Д’Авежан се свърза с командира на базата с предложение да закупи кораба. „Академик Жуковски“ се нуждаеше от сериозен ремонт и преоборудване, за да може да излезе отново в открито море, и за щастие скоро успяха да се договорят за цената. Корумпираният адмирал освен това получи предложение корабът да бъде ремонтиран в неговата база, което отне шест месеца и изяде 60 милиона долара, ала Д’Авежан продължаваше да смята, че това е една от най-успешните му инвестиции.
След като напусна Владивосток корабът се отдалечи от често използваните морски трасета и с изключение на една вертолетна доставка от Куширо, Япония, която съдържаше откраднатия в Америка кристал, остана далече от общественото внимание. „Академик Жуковски“ беше вече в Пасифика и приближаваше екватора до една отдалечена точка северно от Нова Гвинея. Още по-странен бе този факт в светлината на информацията, с която Д’Авежан се бе сдобил през последните четирийсет и осем часа — информация относно местонахождението на самолета на Еърхарт. Кристалите, които така упорито издирваха, се намираха на по-малко от хиляда мили от сегашното местоположение на кораба и Д’Авежан смяташе час по-скоро да сложи ръка на тях.
Преди това ново развитие възнамеряваха да използват комбинация от естествени кристали — Д’Авежан разполагаше с един камък от Америка и с втори, който бе получил като наследство от своя дядо — който на свой ред се бе сдобил с него по загадъчен начин като млад изследовател в Ориента. Професор Жан-Робер Фортескю, даровит учен, работещ за Д’Авежан в една от свръхмодерните лаборатории на „Юродайн“, бе разработил способ да синтезира изкуствен минерал, което на свой ред бе довело до откриване на уникалните свойства на камъка. Фортескю бе синтезирал минерали, използвайки мощни пресоващи машини, които упражняваха титанична сила, като същевременно загряваха кристалите-семена до над 1000 градуса по Целзий. В такава адска среда късчетата оригинални кристали бяха стимулирани да ускорят растежа си и да добавят материя сами към себе си, както гущерът си отглежда опашка. Както и при споменатото влечуго новият израстък не беше толкова добър, колкото оригиналът. Също като Д’Авежан Фортескю нямаше търпение да се сдобие с нови количества от кристала, макар че за него това бе по-скоро интелектуално упражнение, отколкото източник на печалба.
Фортескю вече бе проверил на два пъти изчисленията и бе стигнал до същото място в океана, за което бяха получили сведения от човека във Вашингтон. Като предпазлив учен, той не бе склонен да приеме на вяра заключенията на друг, ако не са сходни с неговите. Изследванията на електрическите свойства на мострата подкрепяха разработките му и заключенията изглеждаха достоверни, в светлината на това, което бе направил. Но той също така си даваше сметка, че едно минимално отклонение от началната точка може да доведе до сериозни различия в края. Който и да бе американецът, работил над тази задача, несъмнено бе много добър. Толкова добър, че Фортескю с радост би го взел на работа в лабораторията си.
Подобно на много академици, Жан-Робер Фортескю не обръщаше внимание на хода на времето, когато се заемеше с някой проблем. Можеше да прекарва часове и дни в лабораторията, забравил за сън и храна, и цели седмици, без да се изкъпе. Понякога тази всеотдайност караше хората да странят от него.
Фортескю бе заинтригуван от забележителната екранираща способност на кристалите. Първоначалната му идея бе, че подобно свойство може да се приложи за екранировка в микроелектрониката, при това на нанониво, но скоро след това Фортескю се прехвърли към мащабен геоинженерен експеримент, с опит да подсили земното магнитно поле. Д’Авежан го бе убедил, че подобни проучвания ще помогнат за избягването на глобална климатична катастрофа. Жан-Робер не бе сигурен дали експериментът е насочен точно в тази посока, но след настойчивите молби на Д’Авежан бе твърдо решен да продължи.