По следите на злото [bg]

80

— Съжалявам, че закъснях — каза Хънтър, когато най-после се присъедини към съвещанието на оперативната група, което се провеждаше в кабинета на капитан Барбара Блейк.

Барбара, която току-що беше наредила на бюрото си снимките от снощното местопрестъпление, погледна часовника си. Тъй като Хънтър беше закъснял само по-малко от пет минути, тя реши да не бъде твърде строга с него.

— Много мило, че най-после ни удостоявате с присъствието си, ваше височество — каза капитан Блейк с твърд глас, но не добави нищо повече.

— Добре ли си? — прошепна Гарсия, когато Хънтър се приближи до бюрото на капитана, където се бяха събрали маршал Уест и специален агент Холбрук от ФБР.

— Да.

— Сега, когато най-после си тук, Робърт — каза Блейк по-скоро със загрижен, отколкото с гневен тон, — нека те попитам нещо. Има ли за теб някакъв специален смисъл цялото това безумие? — Тя неспокойно привлече вниманието му към снимките. — Обезглавяванията? Обгарянето на едната глава, но не и на другата? Сцената с вечерята? Обезглавените трупове, които ядат главата на партньора си? Говори ли ти нещо всичко това?

Хънтър я погледна с безизразни очи.

— Питам, защото ние не виждаме никакъв смисъл в тези неща — продължи капитан Блейк — но както разбрахме от онази абсурдна гатанка, която ти зададе Лушън, преди да взриви трийсет души, повечето му деяния са насочени към теб, част от откачената игра, която той иска да играе. — Тя задържа погледа си върху Хънтър. — Нещо от това попада ли в тази категория?

Хънтър погледна Гарсия, който разбра безмълвния му въпрос, и отговори, като едва забележимо поклати глава, показвайки, че не е разкрил нищо на никого.

Робърт обясни на всички кои са жертвите и после им разказа за телефонните обаждания на Лушън до него и до Трейси.

— Господи! — възкликна капитан Блейк, която първа наруши неловкото мълчание след обясненията на Хънтър. — Това е цяло ново ниво на безумие.

— Но защо е абсурдната, прекомерна показност на насилие? — попита Уест. — Да не споменавам за откачената кинематографична сцена? — Той погледна Хънтър и вдигна ръка. — Разбирам всичко, което ти каза — намерението на Лушън да накара Трейси, жената, в която си влюбен, да те намрази, но той можеше да го постигне лесно, като убие родителите й и се погрижи тя да разбере, че ти си виновен за това. Не беше необходимо да ги обезглавява или да изпече едната глава, нито дори да аранжира сцената по този начин. Сигурен ли си, че в нещо от това няма скрит някакъв замисъл? Може би нещо, свързано с дните ви в университета?

— Сигурен съм — отговори Хънтър.

— Тогава Лушън го е направил само заради бруталността? — попита капитан Блейк.

— Не — отвърна Хънтър. — Направил го е, защото е било предназначено за очите на Трейси, не за нашите очи.

Всички се умълчаха, изпълнени със съмнение.

— Не виждам как Лушън може да е разбрал предварително, че Трейси и аз ще вечеряме заедно снощи — обясни Хънтър. — Тя успя да запази маса само защото някой се беше отказал в средата на следобеда. Никой не би имал време да направи всичко това, дори Лушън.