Хилядният етаж [bg]

Само че когато моментът настъпи, Ейвъри се вледени. Харесваше Уот, много го харесваше, но въпреки това не можа да го направи. Знаеше, че е откачено, но винаги си беше представяла този момент с Атлас. Колкото и да се опитваше да убеди сама себе си, не можеше да понесе мисълта да бъде с друг.

Замисли се над онова, което Уот бе казал — как винаги гледала назад, докато той гледал напред. Неочаквано се замисли дали причината да се интересува толкова от миналото не е, защото е по-лесно, отколкото да мисли за бъдещето — за собственото си бъдеще. Защото бъдеще с Атлас беше невъзможно, а от друга страна бъдеще без него бе непоносимо.

Прегледа отново съобщенията си. Все още нямаше нищо от Уот. Изпрати му кратък фликър, в който се извиняваше за начина, по който бе приключила вечерта им, и му писа, че се надява да се е прибрал безпроблемно, но така и не получи отговор.

Де да можеше да поговори с Лида. Само че нямаше никаква представа дали Лида и Атлас са все още на галата, или са у Лида… Прегледа отново холоканалите, като отчаяно се опитваше да не мисли за Лида и Атлас. Най-добре беше да се съсредоточи върху по-малкото зло — как бе прецакала отношенията си с Уот.

Чу издайническото пиукане на входната врата и се изправи стреснато, пъхна немирните кичури коса зад ушите си. Родителите й се бяха прибрали преди часове и спяха в голямата спалня в дъното на коридора. Значи беше Атлас.

— Ейвъри? — Той застана на вратата. — Не знаех, че си вкъщи.

— Ти се върна — изтъкна тя като глупачка.

— Да. — Той седна на канапето до нея.

— Мислех, че си с Лида — не се сдържа тя.

— Бях, но я оставих у тях. — Замълча за кратко. — Казах й, че повече няма да се виждаме.

— Виж ти. — При тази новина Ейвъри усети неистова радост и се намрази, задето се радваше, че приятелката й страда. От една страна, знаеше, че ако не беше Атлас, Лида щеше да й се е обадила, за да й разкаже всичко и да обмислят отмъщение типично в стила на Лида.

Поседяха така известно време, и двамата загледани в холоекрана, където излъчваха нова реклама за снак с питая. Анимацинонни дракони летяха на кръгове и пърхаха с дългите си мигли.

Атлас се обърна към нея.

— Какво става с онзи Уот?

— Какво имаш предвид?

— Какво намираш в него?

— Миналата седмица каза, че бил готин! — сопна се Ейвъри. Атлас не отговори. — Не че ти влиза в работата — продължи тя с раздразнение, — но с него приключихме. Май е нощ на разделите. Сега доволен ли си?