Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
С изкривено от болка лице старецът се надигна бавно, уловил дръжката на вратата. Като че ли не можеше да помръдне, но Ендър не му вярваше. И въпреки подозренията му, светкавичната атака на стареца го завари неподготвен. За миг Ендър се озова проснат на пода в дъното на стаята, а там, където лицето му се бе ударило в леглото, носът и устната му кървяха. Обърна се с усилие и видя стареца, който стоеше на вратата, подпрял с ръце кръста си. Старецът се усмихна.
Ендър отвърна на усмивката му.
— Учителю — рече той. — Имаш ли име?
— Мейзър Ракъм — отвърна старецът. И изчезна.
Оттогава насетне Ендър бе или с Мейзър Ракъм, или сам. Старият човек рядко говореше, но беше с него и на храна, и на занятия, и при симулатора, и в стаята му нощем. Понякога Мейзър го напускаше, но винаги когато не беше с Ендър, вратата му бе заключена и никой не идваше при него до завръщането на Мейзър. Имаше цяла една седмица, през която Ендър го наричаше Мейзър Ключаря, но Мейзър отговаряше на това име така охотно, както и на своето и изобщо не показа, че се чувства с нещо засегнат. Ендър скоро се отказа да го нарича така.
Имаше обаче и компенсации. Мейзър гледаше заедно с Ендър видеофилмите от старите битки при Първото нашествие и катастрофалното поражение на МФ при Второто нашествие. Те не бяха кърпеж от различни цензурирани филми. И тъй като главните сражения са били заснемани от различни позиции, те изучаваха стратегията и тактиката на бъгерите от различни ъгли. За първи път преподавател показваше на Ендър неща, които той не бе забелязал сам. За първи път Ендър срещаше ум, на който можеше да се възхищава.
— А ти защо не си мъртъв? Как е станало така, че все още си жив? — попита го Ендър. — Ти си водил тези сражения преди седемдесет години. А изглеждаш като че ли все още нямаш шейсет.
— Чудесата на относителността — отвърна Мейзър. — След войната ме държаха тук цели двайсет години, че ги помолих да ми възложат командването на единия от междузвездните кораби, които изпратиха към планетата на бъгерите и към техните колонии. После… им се наложи да разберат някои неща за това, как войниците реагират на стреса от сражението.
— Какви неща?
— Ти не си учил достатъчно психология, за да разбереш. Но ще ти кажа едно — те проумяха, че макар и да не мога да командвам никога флота и че ще умра преди флотът изобщо да пристигне при бъгерите аз оставам все пак единственият човек, способен да разбере нещата, които бях вече разбрал за бъгерите. Те проумяха, че аз съм единственият човек, който бе разгромил бъгерите по-скоро с ум, отколкото с късмет. Трябвах им тук, за да… обучавам човека, който би поел командването на флота.
— Значи те изстреляха в космически кораб и като използваха относителната скорост…
— Ме повозиха из космоса, след което направих кръгом и се върнах тук. Много скучно пътешествие, Ендър. Петдесет години в космоса. Официално за мен са минали само осем, а ми се видяха като петстотин. Но все пак ще мога да предам на следващия командир всичко, което знам.
— В такъв случай аз ли ще съм този командир?
— Нека кажем, че засега ти си най-добрата възможност.
— Но сигурно готвят и други момчета, нали?
— Не.
— Тогава аз оставам единствената възможност, така ли?
Мейзър сви рамене.
— Освен теб. Та ти все още си жив. Защо да не бъдеш ти?
Мейзър поклати глава.
— Защо не? Ти вече си ги побеждавал.
— Аз не мога да бъда този командир по много причини, всяка една от които е важна и основателна.
— Покажи ми как си победил бъгерите, Мейзър.
Лицето на Мейзър стана непроницаемо.
— Всяка друга битка си ми показвал най-малко по седем пъти. Мисля, че съм открил начин как да бъдат победени бъгерите, но ти никога не си ми показвал как всъщност си ги победил.
— Този филм се пази в дълбока тайна, Ендър.
— Знам. Аз донякъде съм го сглобил. Ти, с твоята малка резервна флотилия, и тяхната армада, онези чудовищно огромни междузвездни кораби, от чиито търбуси излитат рояците изтребители. Ти поемаш рязко към един кораб, стреляш в него, следва експлозия. Ето точно на това място епизодът свършва. След това показват само войници, които влизат в корабите на бъгерите и ги намират вече мъртви.
Мейзър се ухили.
— Толкова по въпроса за добре пазените тайни. Хайде, ела да изгледаме филма.
Във видеозалата бяха само двамата и Ендър заключи с длан вратата.
— Добре, хайде да го изгледаме.
Видеофилмът показа точно онова, което Ендър бе сглобил преди. Самоубийственият скок на Мейзър право в сърцето на противниковата формация, експлозията и след това…
Нищо. Корабът на Мейзър продължи полета си, избегна взривната вълна и се промъкна сред останалите кораби на бъгерите. Те не откриха огън по него. Не промениха курса си. Два от корабите им се сблъскаха, разнесе се взрив… ненужно сблъскване, което всеки от двамата пилоти можеше да избегне. Никой от тях обаче не направи и най-малкото усилие за това.