Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
С лявата си ръка мъжът смъкна плетената маска от главата си. Ларсен видя срещу себе си мъж на трийсет и няколко години, с кафяви очи и кестенява коса. Той озадачи Ларсен. Човекът говореше като англичанин, държеше се като такъв. Но англичанин не би тръгнал да похищава танкер. Може би е ирландец? От ИРА? Но той спомена за приятелите си, които били затворници в Германия. Или е арабин, може би? В затворите в Германия има палестински терористи. И разговаря с другарите си на някакъв странен език. Но той не звучеше като арабски, макар да съществуват различни диалекти на арабския, а Ларсен познаваше само араби от Залива. Може би все пак са ирландци?
— Как да ви наричам? — попита той човека, за когото никога нямаше да научи, че се казва Андрий Драч или Ендрю Дрейк.
Човекът се замисли за миг, както дъвчеше.
— Можете да ме наричате „Свобода“ — каза той след малко. — Това е разпространено име в моя език. Но то е и съществително. Означава „свобода“.
— Това не е на арабски — каза Ларсен.
Човекът се усмихна за пръв път.
— Разбира се, че не е. Ние не сме араби. Ние сме украински борци за свобода и се гордеем с това.
— И смятате ли, че властите ще пуснат другарите ви от затвора? — попита Ларсен.
— Ще им се наложи — доверително му каза Дрейк. — Нямат никаква друга алтернатива. Хайде, наближава девет.
— Лоцманска служба Маас, лоцманска служба Маас, тук е „Фрея“.
Баритонът на капитан Тор Ларсен отекна в главното контролно помещение на ниската сграда на самото връхче на Хук ван Холанд. В стаята с широки прозорци, гледащи към Северно море, чиито завеси в момента бяха спуснати, за да не избледняват радарните екрани от ясното сутрешно слънце, петима мъже седяха и чакаха.
Дийкстра и Скипер още не бяха си отишли и изобщо не си помислиха за закуската. Дирк ван Гелдер стоеше зад Дийкстра, готов да вземе нещата в свои ръце, щом му се обадят от „Фрея“. На другия пулт хората от дневната смяна се бяха нагърбили с останалото движение по устието, като пропускаха корабите да влизат и излизат и ги държаха надалеч от „Фрея“, чиято светлинка на радарните екрани беше на границата на видимостта, но все още по-голяма от всички останали. Старшият офицер на службата за морска сигурност също присъстваше.
Когато се чу повикването, Дийкстра се измъкна от креслото си пред микрофона и на мястото му седна Ван Гелдер. Той грабна стеблото на настолния микрофон, прочисти си гърлото и натисна „предавателното“ копче.
— „Фрея“, тук е лоцманска служба Маас. Говорете, моля.
Извън стените на сградата, която приличаше на скъсена летищна контролна кула, стъпила на пясъка, и други уши слушаха. По време на предишните предавания два други кораба бяха хванали част от разговора и през изтеклите деветдесет минути корабните радиооператори бяха си почесали езиците. Сега една дузина слушаха напрегнато.
На „Фрея“ Ларсен знаеше, че може да се превключи на шестнайсети канал, да се обади в Радио Скевенинген и да помоли за връзка с контролна служба Маас, та да не бъде подслушван, но любопитните скоро щяха да го намерят и на този канал. Затова си остана на канал Двайсет.
— „Фрея“ до лоцманска служба Маас, искам да говоря лично с началника на пристанището.
— Тук е лоцманска служба Маас. Говори Дирк ван Гелдер. Аз съм началник на пристанището.
— Тук е Тор Ларсен, капитанът на „Фрея“.
— Да, капитан Ларсен, познахме гласа ви. В какво се състои вашият проблем?
Отсреща на мостика на „Фрея“ Дрейк посочи с цевта на пистолета си написаното изявление в ръцете на Ларсен. Ларсен кимна, натисна „предавателното“ копче и зачете по телефона.
— Чета предварително подготвено изявление. Моля, не ме прекъсвайте и не ми задавайте въпроси: „В 3,00 тази сутрин «Фрея» беше завзета от въоръжени лица. Вече получих предостатъчно доказателства, за да повярвам, че тези хора не се шегуват и са готови да изпълнят заплахите си, ако исканията им не бъдат задоволени.“
В контролната кула върху пясъка някой изпъшка зад гърба на Ван Гелдер. Той затвори очи от яд. Години наред бе предупреждавал, че трябва да се вземат някакви мерки, за да се предпазят тези плаващи бомби от похитители. Не му обръщаха внимание и ето че сега това най-сетне се бе случило. Гласът от високоговорителя пак зазвуча, магнетофонната ролка се въртеше безстрастно.
— „Целият ми екипаж в момента е заключен в най-долната част на кораба, зад стоманени врати и не може да избяга. Така или иначе, засега не му е причинена никаква злина. Мен самия ме пазят с насочен автомат на собствения ми мостик.
През нощта експлозивни заряди са били разположени на стратегически места вътре в конструкцията на «Фрея». Огледах ги лично и мога да твърдя, че ако бъдат взривени, те ще пречупят «Фрея» на две, ще избият мигновено екипажа и ще изхвърлят един милион тона суров нефт на повърхността на Северно море.“