Последната тайна на земята

— За какво говориш? Откъде го имаш? — попит; Блейкли.

— Джейсън, кое те кара да мислиш, че разполагаш с взрив? — каза Линда, като положи ръка на рамото му.

Джейсън, забил поглед в краката си и без да поглежда никого в лицето, разказа за случая в тоалетната, когато раницата на Халид се бе отворила и съдържанието и се бе разпиляло.

— Струва ми се, че имам такова едно кубче в сака си — завърши, като посочи с поглед червения сак с надпи „Найк“. — Ей, сега ще ви го покажа.

Разтвори ципа на сака си и започна да се рови него. Трябваше да им разкаже това по-рано. Сега щеш да си има неприятности. Търсенето бе трудно, тъй като сакът бе пълен със спортна екипировка. В него освен това имаше и оранжева хартия, тесте карти, които се бяха разпилели, и много монети за машината за видеоигри. Къде обаче бе кубчето?

— Просто изсипи съдържанието му на земята — кае отчаяно Блейкли и понечи да вземе сака от Джейсън.

— Почакайте! — каза Джейсън и измъкна своята игра „Нинтендо“ от сака. — Може да се счупи — поясни и прибра в джоба на якето си.

Докторът обърна сака и го разтърси. Цялото му съдържание се изсипа на земята. И тримата започнаха да търсят.

Джейсън внимателно прибра резервния си комплект бельо така, че да не се вижда. Щеше да го е срам, ако Линда видеше боксерките му. Докато ги наместваше в хавлиената кърпа, забеляза добре познатия му сив материал. Взе го и го подаде на Линда.

— Ето го.

— Много хубаво самолетче — каза тя, като се усмихна, след като огледа фигурката.

— Помислих си, че е някакъв вид пластилин, само доста твърд — каза той и повдигна рамене.

— Ти сигурен ли си, че точно това е взривното вещество? — попита Блейкли с известно съмнение в гласа.

Линда откри сред вещите и парче смачкан целофан.

— Да, това е същият целофан, с който бяха опаковани и останалите кубчета — потвърди.

Блейкли взе самолета и започна да го разглежда, сякаш бе крехко и скъпо произведение на изкуството.

— Добре. Разполагаме с взрив, но няма с какво да го възпламеним. Трябва ни детонатор.

— Какво представлява детонаторът? — попита Джейсън.

В отговор Блейкли само се намръщи, но Линда обясни.

— Това е малко взривно устройство, което възпламенява пластичния взрив.

— Нещо като пиратка?

— Да — отвърна Блейкли. — За съжаление тук няма будки за продажба на пиратки.

Като се порови в страничното джобче на сака, Джейсън извади оттам малката тъмночервена пиратка, която дотогава бе успял да укрие от любопитни погледи.

— Това ще свърши ли работа?

— Вие как мислите? — обърна се Линда към Блейкли. — Дали ще свърши работа?

— Според мен да — отвърна Блейкли, като се усмихна. В отговор Линда също се усмихна, извърна се и притисна Джейсън.

— Ти си пълен с изненади, млади човече. — Той поруменя.

— Моля ви, не казвайте на мама нищо за пиратката. Направо ще ме убие.