Последната тайна на земята

— В такъв случай ще трябва да открием друг път към базата Алфа — каза Блейкли. — Може би ще трябва да преминем през някой от страничните тунели — добави. Гласът му бе дрезгав, а очите му, възпалени и влажни.

Джейсън огледа пътя, по който бяха дошли. Като стисна носа си, за да не усеща вонята, погледна ивиците черен дим, които преминаваха покрай него. Миришеха на изгорели автомобилни гуми. Можеше да долови неприятната им миризма дори и с езика си. Влажната кърпа, с която бе обвил лицето си, не помагаше кой знае колко.

При все това никой не се оплакваше от дима, тъй като той им сочеше посоката, която трябва да следват. Предния ден бяха преминали покрай множество кръстовища и понякога се колебаеха откъде точно трябва да продължат. Сега димът, просмукващ се през тунелите, безпогрешно им сочеше верния път.

— Да опитаме страничните тунели ли? — попита Линда. — Не знам дали трябва да го направим. В другите тунели не се усеща въздушно течение. Там въздухът изглежда застоял.

— Нима имаме друг избор? — възрази докторът, като се закашля. — Пък и най-сетне ще се измъкнем от този проклет дим.

— Може би ще успея да се промъкна през дупката — каза Джейсън, като застана до Линда.

— Прекалено тясна е, миличък. Няма да успееш — отвърна му Линда с тъжна усмивка.

— Нека самият аз да проверя — помоли Джейсън, като се промуши между Линда и Блейкли. Закашля се от гъстия дим, просмукващ се през Отвора.

— Не бързай, Джейсън — каза Блейкли, като го прегърна през рамо. — Не знаем доколко е устойчиво това свлачище. Пък и Линда е права. Отворът е прекалено малък.

— Нека проверя! — настоя Джейсън, промуши се под ръката на Блейкли и приклекна. Димният поток, понесъл се към него, бе толкова плътен, сякаш можеше да се пипне с ръце. Като пъхна ръка в него, той се удиви от силата на течението. Имаше усещането, че си е подал ръката от движещ се автомобил. Изумлението му обаче веднага премина в гадене, тъй като отклони част от пушека и той се насочи право към лицето му. Закашля се и отдръпна ръката си. Пое си силно дъх, за да изпълни дробовете си с чист въздух, при което пред очите му заблестяха искрици.

— Внимавай, момче, това може и да те убие! — скара му се Блейкли, като положи ръка на рамото му. На лицето му се появи лека усмивка.

Джейсън с почервеняло лице отблъсна ръката му. Вече бе изпълнен с решимост да изследва отвора. Преди да успеят да му попречат, той пое чист въздух и стисна очи и устни. После се пъхна направо в димния поток.

Силното въздушно течение започна да го отблъсква назад, но той заби пръстите на краката си в почвата, за да се задържи. Успя да вкара ръка и рамо през отвора и сетне започна да се върти, за да си пробие път през него. Само ако можеше да вкара и главата си… След секунди обаче осъзна, че отворът бе твърде тесен, за да успее да се промуши през него. Разочарован се отдръпна и се изтърколи встрани, като изпусна с усилие задържания в дробовете въздух. След малко видя как Блейкли размахва ръка пред носа му.

— Голяма услуга щеше да ни направиш. Насмалко да задушиш и нас заради непослушанието си.