Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Всъщност всички страхове на графинята скоро се оправдаха — удари шест часът, а фризьорът не се появи. Удари шест и половина, после седем без четвърт. Едно-единствено нещо даваше малка надежда на изтръпналите сърца — че господин Любен е важна личност и беше естествено да ги кара да го чакат. Но удари и седем часът, виконтът изрази опасенията си, че приготвената за него вечеря ще изстине и че майсторът няма да е доволен. Той изпрати в дома му един възрастен слуга, за да го предупреди, че супата е сервирана. Лакеят се върна след четвърт час. Той беше разговарял лично с госпожа Любен. Тя го беше уверила, че господин Любен току-що излязъл и че ако не е вече у госпожа Дю Бари, то е на път за дома й.
— Добре — каза Дю Бари, — вероятно се е натъкнал на улично задръстване, да почакаме.
— И освен това още нищо не е провалено — каза графинята. — Могат да ме срешат и когато съм наполовина облечена. Представянето е определено точно за десет часа. Имаме още три часа, а само за един час ще стигнем във Версай. Докато чакаме, покажи ми роклята, Шон — това ще ме разсее. Шон, роклята ми!
— Още не са донесли роклята на госпожата — каза Доре.
— А! — възкликна Дю Бари. — Чувам шум на колела, сигурно е каретата.
Виконтът се лъжеше — това беше Шон. Тя се връщаше с каретата си, в която бяха впрегнати два потни коня.
— Роклята ми?! — извика графинята, докато Шон беше още в преддверието.
— Не я ли донесоха вече? — попита съвсем изплашена Шон.
— Не.
— Е, добре, няма да закъснее — каза Шон, утешавайки се сама, — защото модистката, при която бях, току-що е тръгнала във фиакър с две шивачки насам, за да я донесе и да я пробвате.
— Наистина — промълви Жан, — тя живее на „Рю дю Бак“, а фиакърът вероятно се движи по-бавно от нашите коне.
— Да, да, сигурно — каза и Шон, която все пак не можеше да се отърве от чувството си на известно безпокойство.
— Виконте, може би е добре да изпратите някой да докара каретата — каза госпожа Дю Бари. — Така ще сме спокойни поне в това отношение.
— Имате право, Жана.
И Дю Бари отвори вратата:
— Да идат да докарат каретата от Франсиан! — каза той. — При това с новите коне, които са вече впрегнати.
Кочияшът и конете потеглиха. Шумът от стъпките им вече заглъхваше по посока на улица „Сен Оноре“, когато Замор влезе с едно писмо.
— Писмо за господарката Бари — каза той.
— Кой го донесе?
— Един мъж!!!
— Четете, графиньо! Четете по-бързо, вместо да разпитвате! — извика Жан. — Бележката не е сгъната, както се сгъват молбите.
— Наистина, виконте, вие умирате от страх — каза графинята, усмихвайки се.
И счупи печата. След първите редове тя нададе ужасен вик и падна примряла върху едно кресло.
— Нито фризьор, нито рокля, нито карета — каза тя.
Шон се хвърли към графинята, Жан побърза да вземе писмото.
То беше написано с прав, дребен почерк, очевидно беше почеркът на жена:
Госпожо, пазете се — тази вечер вие няма да имате нито фризьор, нито рокля, нито карета. Надявам се, че това предупреждение ще пристигне навреме. За да не предизвикам насила признателността ви, аз няма да назова името си. Отгатнете коя съм, ако искате да познаете една искрена приятелка.
— Това е последният удар! — провикна се Дю Бари в отчаяние. — Дяволска работа! Трябва да убия някого.
— Роклята! Боже мой, важна е роклята! — извика Шон. — Фризьор все още можем да намерим.
— Край! Никакъв фризьор! — шепнеше графинята примряла. — Никаква рокля, никаква карета!
— Така ли! Никаква карета! — изрева Жан. — И тя не пристига, въпреки че трябваше да е вече тук. Ох, това е заговор, графиньо!
В това време Жан тъпчеше с крака една табличка от севърски порцелан, за която пешът на дрехата му беше закачил, докато се мъчеше да се спаси от една падаща японска ваза, която пък беше ударил с юмрук. Чуха се три леки, внимателни и нежни почуквания по вратата. Настъпи мълчание.
— Извинете — каза един непознат глас, — бих искал да поговоря с госпожа графинята Дю Бари.
— Но, господине, човек не влиза току-тъй — извика вратарят, който беше изтичал след непознатия, за да му попречи да проникне навътре в къщата.
Жан отвори вратата с трясък. Непознатият се отдръпна със скок назад и покланяйки се, каза:
— Господине, исках да предложа услугите си на госпожа графинята Дю Бари, на която, мисля, предстои представяне?
— А каква е вашата професия?
— Аз съм фризьор.
И непознатият направи втори поклон.
— Фризьор — извика госпожа Дю Бари, като вдигна ръце към небето, — но той е ангел. Любен ли ви изпраща, господине?
— Никой не ме изпраща, госпожо. Прочетох в един вестник, че госпожа графинята ще бъде представена тази вечер и си казах „Виж ти, може би графинята няма фризьор. Не е вероятно, но е възможно“, и ето, че дойдох.