Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
Пауъл обяви, че предава свидетелката на защитата, но Фримън не помръдна от мястото си. Вместо това вдигна очи към съдията.
— Имам нужда от минутка, ваша светлост, ако съдът позволи.
Остана неподвижен, скръстил ръце пред себе си. Не гледаше записките си. След десетина секунди пълна тишина залата зашумоля — хората започнаха да кашлят, да се наместват на столовете си. Фримън сякаш бе някъде другаде. Харди го погледна учудено, Дженифър — също. Секундите течаха.
След половин минута Пауъл стана.
— Ваша светлост…
Вилърс бе на същото мнение. Посочи чукчето.
— Господин Фримън, имате ли намерение да разпитате госпожа Барбието или не? Ако имате, моля ви не се бавете.
Тези реплики отнеха още десетина секунди и Фримън, най-накрая, се раздвижи. Изправи се съвсем бавно, измъкна се от стола, взе жълтия си бележник. Все още не беше отворил уста. Въздъхна, направи крачка напред, погледна си часовника и неочаквано извика:
— Сега!
Половината съдебни заседатели подскочиха, свидетелката също.
Фримън се заразхожда пред съдията, огледа залата. После застана пред госпожа Барбието и й се усмихна благо.
— Госпожо Барбието, извинете ме, ако съм ви стреснал с тази малка демонстрация. Простете ми. Направих я, защото в показанията ви се натъкваме на сериозни проблеми с оценката на времето и реших, че ще е полезно да покажем точно колко трае една минута.
Пак излизаше от правилата. Това не бе разпит на свидетел и Вилърс понечи да му направи забележка, но той я изпревари:
— Казахте ни, че крясъците от къщата на семейство Уит са престанали, цитирам, една минута, край на цитата, преди да чуете как някой вика: „Не!“ и изстрелите. Прав ли съм?
Госпожа Барбието гледаше Фримън, като че ли беше обладан от зли духове. Може би до известна степен имаше право. Кимна утвърдително.
Вилърс я погледна.
— Моля ви, отговаряйте с думи. Трябва да се запише в протокола.
— Извинете — отвърна госпожа Барбието. — Какъв беше въпросът?
Фримън го повтори и този път тя потвърди, че е минала около минута.
— Искам да изясним нещата докрай, така че да повторим. Значи, докато пиехте кафето си, чухте съседите да се карат, така ли беше?
— Да.
— И престанаха точно, когато изпихте кафето си?
— Може би не.
— Може би не?
— През това време. Докато бях там. Да.
— Преди около минута ли?
— Да, около.
— Добре. И през тази минута вие изпихте кафето… къде бяхте, когато го пиехте, между другото?
— До прозореца. Отзад.
— Добре, до задния прозорец. И занесохте чашата си до мивката отред, нали?
— Да.
— И после какво?
— Изплакнах я.
— Със сапун?
Пауъл стана, за да възрази, но Вилърс го спря. Може би наистина смяташе Фримън за магаре, но пък и си даваше сметка за какво става дума в случая.
— Не, само я изплакнах с вода и я сложих в машината.
Фримън, но не иронично, а съчувствено.
— Имате предвид автоматичната съдомиялна машина, нали?
Не беше чак толкова лош. Госпожа Барбието се усмихна.
— Да, нея имам предвид.
— Добре. — Фримън изимитира мълчаливо действията й дотук и попита. — И какво направихте после?
Пауъл се изправи и възрази, че свидетелката вече е отговорила на тези въпроси. Вилърс отхвърли възражението.
— За пилето ли ме питате?
— Ако сте се заели с него след това, да.
Тя замълча и лицето й помръкна.
— Заех се с нещата в кухнята, с това се заех.
— А излизахте ли оттам през това време?
Мълчеше.
— Госпожа Барбието, излизахте ли от кухнята през това време?
Свидетелката погледна умолително към съдията.
— Да отида до тоалетната.
— Господин Фримън — намеси се Вилърс, — ще приключите ли скоро? Свидетелката желае да отиде до тоалетната.
— Не, не! — госпожа Барбието се почувства ужасно неудобно. — Исках да кажа тогава. Излизах от кухнята, за да отида до тоалетната.
Фримън остана неподвижен.
— Ходили сте до тоалетната, преди да нарежете пилето? Спомняте ли си колко време бяхте вътре?
Свидетелката започна да нервничи. Неудобство заради съдържанието на разговора? Криеше нещо?
— Не много. Около минутка. Не знам точно.
Залата зашумя. Фримън постигна каквото целеше и не настоя повече, за да не настрои свидетелката против себе си.
— Добре, в такъв случай да продължим нататък. Казахте ни, че сте започнали да режете пилето. Къде беше то преди това?
И продължи да я разпитва за всяко нейно движение — пилето било опаковано и се намирало в хладилника, тя прекосила кухнята, извадила го и го оставила на мивката, махнала мократа опаковка и я хвърлила, измила пилето със студена вода и го подсушила. Най-напред отрязала крилцата, после едната кълка. Тъкмо се канела да се заеме с другата и чула вика и изстрелите.