Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
— Да.
— Че е била вътре, когато са се чули изстрелите?
— Да.
— И е излязла навън веднага след това, да кажем след минута, когато сте я видели?
— Да, точно така. Стигнах до това заключение.
— Но в действителност, преди да я видите, тя може да е била навсякъде другаде? Нагоре или надолу по улицата, в центъра на града?
Алварес се намръщи, а Пауъл възрази.
— Какво целите с този въпрос, господин Фримън? — попита Вилърс.
— Ваша светлост, изяснявам обстоятелството, че не е възможно свидетелят да е знаел точно къде се е намирала клиентката ми, когато са се чули изстрелите. Той предполага, че е била в къщата, защото твърди, че я е разпознал пред портата непосредствено след това. Тъй като смята, че я е видял пред портата, стига до извода, че преди това е била вътре. Но пред портата не е стояла Дженифър…
Вилърс кимна.
— Добре, няма да приема възражението. Продължавайте.
Добър отпор, помисли си Харди. Разбира се, нищо не доказваше, че Дженифър не е била в къщата, но пък съдебните заседатели ясно бяха чули, че свидетелят не е в състояние да потвърди категорично, че е била вътре. След показанията на Лайза Дженингс, щеше да стане съвсем ясно, че не е била и пред портата.
Протоколчикът прочете въпроса отново и Алварес се съгласи, че Дженифър Уит наистина би могла да е навсякъде другаде, освен в къщата.
— Но не би могла да стигне от центъра на града до портата за една минута — добави той.
Фримън му се усмихна топло.
— Разбира се, че не би могла. Тъкмо затова искам да съм съвсем сигурен, че пред портата сте видели именно Дженифър Уит, а не някоя друга жена. Питам ви отново, сигурен ли сте в това?
Алварес не се смути, но започваше да губи търпение.
— Да, сигурен съм.
— Но казахте, че е била с гръб към вас?
— Да.
— А след това е хукнала надолу по улицата?
— Точно така.
— Какво е положението на нейната къща спрямо вашата?
— Намират се една срещу друга.
— „Олимпия Уей“ равна улица ли е?
— Не. Доста стръмна е. Има може би три процента наклон.
— И къщата на семейство Уит е точно срещу вашата? Не малко по-нагоре или малко по-надолу?
Алварес нямаше представа какво иска Фримън и остана спокоен. Все пак се замисли за миг, за да реши дали не го тласкат към някакъв капан. Не забеляза нищо и отговори:
— Общо взето е отсреща, но сте прав, ако говорим точно, намира се съвсем малко по-надолу по склона.
Фримън продължи енергично:
— Не съм казвал нищо, за което да съм прав, господин Алварес. В момента говорите вие.
— Да. Къщата на семейство Уит е малко по-надолу от нашата.
— Значи застанахте на прозореца в коридора на втория етаж и гледахте към отсрещната страна на улицата, малко по-надолу по склона, където сте видели госпожа Уит с гръб към вас и тя веднага е хукнала, също надолу… тоест, отдалечила се е от вас. Това ли твърдите?
— Да — Алварес се облегна и скръсти крака. Постепенно чертите на лицето му се бяха изопнали.
Фримън нанесе финалния удар:
— Добре тогава, кога успяхте да видите лицето й?
Алварес се наклони напред.
— Кога съм успял да видя лицето й?
— Да, господин Алварес. След като е била с гръб към вас през цялото време и след това е изтичала надолу по улицата, кога успяхте да видите лицето й?
Алварес отговори по единствения възможен начин.
— Вероятно съм видял профила й.
— Вероятно? Вероятно? Видяхте ли го или не?
— Да, видях го. Разбрах, че е Дженифър Уит. И през ум не ми е минало, че не е тя.
— Искате да кажете, че може да е била тя, следователно е била тя?
— Ваша светлост! — Пауъл скочи на крака. — Подигравателно отношение към свидетеля!
Фримън разпери театрално ръце.
— Ваша светлост, това е най-важният свидетел на обвинението и съдебните заседатели трябва да разберат, че идентифицирането на Дженифър Уит от него е много съмнително.
Вилърс присви устни, защото ненавиждаше театралниченето на Фримън, но пък от друга страна си даваше сметка, че има право.
— Така или иначе, господин Пауъл е прав. Последният въпрос ще бъде заличен. Продължавайте.
Фримън отиде до масата на защитата, отпи глътка вода и се върна пред Алварес.
— Господин Алварес, да поговорим за пистолета. Видяхте ли го?
— Пистолета?
— Да. Оръжието, с което е извършено убийството, попаднало по някакъв начин в контейнер за боклук малко по-надолу по улицата до парка. Този пистолет. Забелязахте ли тази, която разпознахте като Дженифър Уит, да го държи в ръката си, когато беше застанала пред портата?
— Имаше нещо издуто отстрани.
— Господин Алварес, моля отговорете на въпроса ми. Видяхте ли пистолет?