Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
— Ти мислиш ли, че е била там?
Фримън преглътна хапката.
— Съдебните заседатели го мислят, Диз. Трябва да ги убедим, че не е била, защото… сещаш ли се какво ще стане?
Харди се сещаше. Остана за миг мълчалив, като се наслаждаваше на факта, че Фримън се препъва в собствената си самоувереност, че става жертва не собствената си небрежност. Но това не бе никаква утеха за Дженифър.
Следобед отново призоваха доктор Страут, но този път мина без инциденти. За никой не бе изненада, че Лари и Мат са били застреляни от упор с пистолета на Лари и са умрели почти моментално от раните. Фримън би могъл да опита да го обърка в някоя дреболия, но общо взето не можеше да се надява, че ще постави под съмнение основната и неоспорима истина в показанията му. Нямаше смисъл да отегчава съдебните заседатели. Би могъл да оспори заключението, че е използван пистолетът на Лари, но пък отпечатъците от пръстите…
Следващият свидетел беше Ая Фарек, полицейски експерт, хубава пакистанка на около трийсет и пет. Пауъл я накара да потвърди, че върху гилзите и пълнителя са открити отпечатъци от пръстите на Дженифър…
Фримън застана пред нея.
— Госпожо Фарек, открихте ли някакви отпечатъци по пистолета отвън? По цевта, дръжката, където и да е?
— Не. Освен на човека, който го е намерил, разбира се.
— Човекът, който е намерил пистолета? А кой е той?
Ая Фарек погледна листа в ръцете си.
— Името му е Сид Парментие. Той е открил оръжието в контейнер за боклук.
— Контейнер за боклук? Какъв контейнер? — Разбира се, Фримън много добре знаеше какъв, но това не му попречи да повдигне вежди, ужасен от тази вест и да облее съдебните заседатели с негодуванието си.
Пауъл стана.
— Ваша светлост, обвинението ще призове господин Парментие и ще го разпита за намирането на оръжието. Госпожа Фарек е експерт по пръстови отпечатъци.
Вилърс кимна с безизразно лице.
— Продължавайте по същество, господин Фримън.
— Добре, да поговорим за пръстовите отпечатъци. — Фримън отново заля съдебните заседатели, този път с разочарованието си. Беше сигурен, че и те горят от нетърпение да научат повече подробности за контейнера, но щяха да чакат не по негова вина. Прокурорът и съдията имаха друго наум. Обърна се към свидетелката като олицетворение на учтивостта:
— Госпожо Фарек, колко време се запазват отпечатъците от пръсти?
Тя се намръщи.
— Понякога много дълго.
— Много дълго? Месец? Година?
— Да, съвсем спокойно.
— А колко стари бяха отпечатъците на Дженифър Уит, които открихте по пълнителя и гилзите?
— Не знам. Няма начин да се определи.
— Не е ли възможно да се изследват за остатъчна влага или нещо такова?
— Не е. Отпечатъците от пръсти са на мазна основа. Не могат да изсъхнат като вода.
— Значи е възможно да е пипала този пълнител и патроните по всяко време?
— Да.
— И не непременно в деня на убийството?
Пауъл стана.
— Свидетелката вече отговори на този въпрос, ваша светлост.
Фримън се усмихна:
— Точно така. — Каза го, сякаш за тази истина се бе борил седмици наред. — Нямам повече въпроси.
Въпреки увертюрата, Сид Парментие не можа да добави нищо ново или сензационно във връзка с контейнера за боклук. Така или иначе, Фримън нямаше навика да оставя без последствие дори и неутралните показания. Реши, че е изпълнил квотата си, като се бе отказал от кръстосания разпит на Страут и скочи веднага след като Пауъл приключи.
Господин Парментие беше едър, грубоват човек, с лице като на неандерталец. Черното му спортно сако беше износено до блясък. Колосаната му риза беше прекалено стегната, а вратовръзката очевидно го притесняваше още повече, защото непрекъснато я подръпваше.
Фримън, изпълнен със симпатия към човека, който споделяше вкусовете му, застана близо до преградата, бръкна в джобовете си и заговори спокойно:
— Господин Парментие, виждали ли сте някога обвиняемата — посочи я с ръка за по-голям ефект — близо до въпросния контейнер?
— Не.
— Значи не сте я виждали да хвърля вътре каквото и да било?
Пауъл вдигна ръка.
— Въпросът е излишен, ваша светлост.
Вилърс прие възражението, но Фримън все още не беше свършил или имаше още един коз. Харди предположи второто.
— Ваша светлост, струва си да се повтори.
— Господин Фримън, убедена съм, че съдебните заседатели ви чуха първия път. След като свидетелят не е виждал госпожа Уит близо до контейнера, следва, че не я е виждал и да хвърля нещо в него.
Фримън кимна мълчаливо, дълбоко замислен. Обърна се леко към масата на защитата, после към съдебните заседатели.