Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
Алварес не хареса това, Пауъл — също, но нямаше какво да се направи.
— Не, но държеше…
Фримън вдигна ръка.
— Моля ви, господин Алварес, това е достатъчно. Да продължим нататък, може ли? — Фримън погледна към Дженифър и Харди. Разбира се, жестът показа и на съдебните заседатели, че Алварес ще бъде изяден за обяд. — Последният въпрос, на който искам да се спрем е същия, за който стана дума и с госпожа Барбието. Колко дълга е една минута.
Вилърс сви устни, готова да предотврати всякакви театрални сцени още в зачатък, но този път, въпреки очакванията, Фримън продължи тихо и кротко, точно по правилата. Харди се съмняваше, че Дейвид би си позволил нещо друго, след като бе възседнал такава мощна вълна.
— Казахте ни, че когато сте чули изстрелите, сте били при жена си и сте й чели книга.
— Да.
— След втория изстрел станахте и погледнахте към къщата отсреща, нали?
Алварес кимна уморено и Вилърс го подкани да отговаря на въпросите с думи. Той кимна пак и каза:
— Да. Станах след втория изстрел.
— Веднага ли? Или след минута, например? А може би по-малко?
— Малко по-малко. Почти веднага.
— И отидохте до прозореца?
— Да.
— На какво разстояние се намира той от стаята на жена ви?
— Не мога да кажа точно, но горе-долу е на десетина метра или по-малко.
— И отидохте право при прозореца? Пътьом не се отбихте до тоалетната, да кажем?
В съда се разнесе кикот — Фримън си играеше с търпението на Вилърс и го знаеше, но пък чувстваше, че се нрави на съдебните заседатели.
Алварес не видя нищо смешно и отговори навъсено:
— Да, отидох право при прозореца.
— И когато стигнахте до него, жената вече беше пред портата отсреща, така ли?
— Да.
За Харди всичко изглеждаше пределно ясно, но дали беше така и за съдебните заседатели? Надяваше се, че встъплението на Фримън ще ги накара да си зададат най-съществения въпрос: възможно ли бе Дженифър да застреля Лари и Мат на горния етаж в къщата си, след това да слезе по стълбите, да мине през двора, да застане пред портата и да я затвори, за времето, което е било необходимо на Антъни Алварес да измине десетте метра от стаята на жена си до прозореца? Харди не вярваше, че е възможно и бе сигурен, че след показанията на Лайза Дженингс, всички ще са на неговото мнение.
Но Пауъл не можеше да допусне разпитът на Алварес да приключи по този начин. Имаше право на допълнителни въпроси и реши да се възползва от него — започна, още преди Фримън да седне на мястото си.
— Господин Алварес, имам няколко допълнителни въпроса. От колко време познавате госпожа Уит?
— От около четири години. Когато се нанесоха в къщата отсреща, отидохме при тях, за да се запознаем.
— Четири години. През това време виждали ли сте госпожа Уит на улицата?
— Да, разбира се.
— При това и в профил, нали?
— Естествено. Много пъти. — Алварес се усмихна.
— И не се съмнявате, че жената, която сте видели онази сутрин да стои пред портата отсреща, е била Дженифър Уит?
За негова чест, Алварес изглежда си даде сметка какво означава това и се замисли, втренчен в Дженифър.
— Нямам нищо против тази жена, но беше тя.
— Ваша светлост!
— Добре, господин Фримън, последният отговор ще бъде заличен. Господин Алварес, моля ви, отговорете на въпроса.
Стенографът го прочете и този път Алварес отговори само:
— Не, не се съмнявам.
Фримън не можеше да възрази.
Полицаят Гари Гейдж се яви в съда с униформа. Беше на около четирийсет, ветеран в полицията. Той бе изпратен след обаждането на 911 и бе открил труповете.
— И при пристигането ви вратата на къщата беше заключена, така ли? — попита Пауъл.
— Да. Когато пристигнах, съседката — погледна записките си — госпожа Барбието, излезе и дойде при мен. Поговорихме малко, след което отидох и позвъних. После опитах да отворя, но беше заключено.
— В колко часа стана това?
— Стигнах там в десет и десет — отговори полицаят не особено охотно, — значи трябва да е било към десет и петнайсет.
Пауъл се намръщи.
— Но ви се обадиха от центъра доста по-рано, нали?
Гейдж кимна.
— Обадиха ми се, че на адреса има домашен скандал в девет и четирийсет.
— Точно девет и четирийсет?
Гейдж отново погледна записките си и сви рамене.
— Така е записано. Обадиха ми се по радиостанцията. Беше след Коледа. Получихме доста сигнали за семейни скандали. Невинаги можем да отидем навреме.
Пауъл кимна, върна се до масата си, взе от помощника си някакъв жълт лист, прочете го и го върна.
— И какво направихте после?
— Канех се да проверя отзад, но точно тогава госпожа Уит се върна от бягането си. Попита ме защо съм дошъл и аз й казах, че се е обаждала госпожа Барбието, заради някакъв скандал у тях и може би изстрели.