Работилницата на дявола

Адмирал Зол харесваше къщата в архитектурно отношение, но смяташе, че в нея се живее трудно. Малките стаи не подхождаха на величествената му походка и представителното му телосложение. Но фермата бе служила за квартира на персонала на Форт Детрик почти половин век, затова, за да спази традицията, той живееше тук от шест години, откакто съпругата му почина.

Зол се прибра в девет вечерта. Беше капнал от умора. След като издаде заповедта за елиминирането на Стейси Ричардсън и Крис Кънингам, той се отби в лазарета на базата, за да зашият веждата му. После отиде лично да огледа лабораторията за невротрансмисии. Доколкото видя, нищо не беше откраднато. Но Зол още се притесняваше за твърдението на госпожа Ричардсън, че Демил е взел мостра от приона „Бледия кон“, която е скрил на дъното на Ванишинг Лейк.

Денят беше дълъг и тежък. Освен неприятностите със Стейси Ричардсън и капитан Кънингам, Зол бе контролирал изнасянето на хилядите литри смъртоносни биологични оръжия, които бяха изпомпани от старите, течащи варели и вкарани в специално направените цистерни за токсични отпадъци на Белия влак. Товарът щеше да мине през Мериланд и Апалачите и да отиде в Южен Тексас, където щеше да бъде изхвърлен в недрата на земята и да изчезне завинаги.

Зол бе довел екип от доброволци от Делта Форс, които запушиха празните варели и ги увиха в найлонови чували, предназначени за индустриални отпадъци. После изсмукаха въздуха, докато тежките найлони не залепнаха за контейнерите, натовариха ги на камиони, закараха ги в източната част на Форт Детрик и ги хвърлиха в дълбока дупка, изкопана преди два дни.

На вратата се позвъни и Зол тръгна по тясното извито стълбище. Старите чамови дъски скърцаха под краката му. Той отвори външната врата и видя полковник Читик, преоблечен в чиста униформа. Наскоро избръснатото му лице разцъфна в уморена усмивка.

— Току-що ми се обадиха. Комисията по разследването ще бъде тук в девет часа утре сутринта. Двама сенатори и няколко души от Центъра за контрол и превенция на заболяванията в Атланта.

— И не са наши хора, нали?

— Не са. Този екип ще изпълнява строго задачата си.

— Ела да пийнем нещо. Денят беше тежък.

Читик кимна. Никой от двамата не искаше да обсъжда нахлуването в лабораторията и ликвидирането на госпожа Ричардсън и капитан Кънингам. Моментът беше критичен за взаимоотношенията им. Сега повече от всякога всеки беше опасен за другия.

Влязоха в старата къща. На стените имаше картини, изобразяващи земеделски сцени. Зол пусна лед в две чаши, после наля шотландско уиски. Двамата вдигнаха наздравица, спогледаха се и отпиха от двайсет и пет годишното уиски.

— Какво мислиш за онази бъркотия в Харисбърг? — попита Читик. — Убити са четирима членове на ПТВА, значи трябва да има връзка с онова, което стана тук.

Зол остави тежката кристална чаша на старинната маса. Тишината в стаята се нарушаваше само от равномерното тиктакане на стенния часовник.