Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Виж какво, Рейс, не се крия, по дяволите — спокойно каза Бъди и всички си поеха дъх и леко се отпуснаха.
— Някой трябва да ръководи операцията, иначе ще настъпи пълен хаос. Не се тревожи за автоматичното оръжие. Аз имам разрешително за търговия с оръжие. Ще кажа на ченгетата, че снимаме филм… Всички обичат филмите.
Бъди се приближи до шкафа и извади снайперска пушка, но нито Джон Малката мечка, нито Рейс или Били не я искаха. Бяха донесли и един картечен пистолет „Узи“ и два „Хеклер и Кох“. Рейс и Малката мечка ги взеха, а Бъди грабна узито. Караваната се изпълни със звуците на добре смазани оръжия, когато всички започнаха да ги проверяват и зареждат. Бъди раздаде радиопредаватели и заповяда:
— И така, излизаме. Използвайте осемнайсети канал за връзка. Алиша, обади се на ченгетата.
Тя набра номера на полицията и след като обясни на пет-шест души кой е Бъди, най-после се свърза с отговорника за връзките с обществеността и даде телефона на режисьора.
— Филм ли ще снимате? — развълнувано попита полицаят.
— На разпределителната гара възникна проблем — поправи го Бъди. — Има въоръжени скитници и мисля, че веднага трябва да изпратите хора тук.
— Филм за въоръжени скитници? — попита полицаят, който още не можеше да разбере за какво става дума.
— Виж какво, задник такъв, това не е филм, а реалност, разбра ли? Моите хора се опитват да овладеят положението, но ни трябват полицейски подкрепления.
Изведнъж се разнесоха изстрели от автоматично оръжие и свистене на рикоширащи куршуми. Сърцето на Бъди подскочи.
— Какво става, мамка му? Чу ли? — изкрещя той по телефона.
— Не, господине… Какво има?
Стрелбата продължи. Бъди видя, че Рейс Уокър бяга като обезумял. После Рейс се олюля и падна. Дясната страна на гърдите му се обагри в кръв.
— По дяволите! Улучиха Рейс — измърмори Бъди и изпусна телефона.
— Направи нещо, Бъди! — извика Алиша. — Те убиват Рейс.
— Какво? — попита Бъди.
Чуха се още изстрели, последвани от пронизително свистене на куршуми.
— Те умират! Трябва да им помогнем! — изкрещя Алиша, изтича до шкафа и започна да рови из оръжията.
Бъди се почувства пълен глупак. Когато Алиша тръгна към вратата, той я сграбчи, обърна я към себе си и изтръгна от ръцете й автоматичния пистолет „Браунинг“.
— Обади се пак на полицията! Кажи им веднага да дойдат — заповяда Бъди, после, без да знае защо и какво се надява да постигне, излезе от караваната. — Мамка му, това е лудост!
Той се хвърли на земята и се скри зад задното колело.
— Отиди да видиш как е Рейс! — извика Алиша, която се подаде на вратата и гневно го погледна.
— Добре, добре — рече Бъди, зареден с енергия от презрението и очевидното й разочарование от него.
Той тръгна по релсите към Рейс Уокър и го намери в локва кръв. Каскадьорът се опитваше да стане, но нямаше сили.
— Не мърдай — заповяда Бъди и погледна раната му. — Мамка му, изглежда ужасно.
— Ей там, на около сто и петдесет метра, има две редици вагони. Джон отиде натам от страната на насипа. Не знам какво се случи с Били. Хората на Кинкейд са се качили на цистерните и се опитват да ги отворят.
— Да ги отворят? Кое?
— Цистерните. Мисля, че вътре има мляко. Вагоните са хладилни. Имат рисунка на крава. — Рейс говореше през стиснати зъби. — Трябва да повикаш помощ. Много са.
— Първо трябва да ти намеря безопасно място. Бъди взе оръжието на Рейс и използвайки дулото, отвори вратата на товарния вагон, до който стояха. Вътре имаше щайги. Бъди преметна Рейс на рамо и го прехвърли във вагона, после взе радиопредавателя му и го включи.
— Стой тук — каза Бъди, макар че това прозвуча глупаво, защото Рейс и без това не можеше да отиде никъде.
— Джон, Бъди е… Кажи нещо.
Никой не отговори. Проклетите радиопредаватели, които струваха на Бъди цяло състояние, сега не предаваха нищо освен атмосферни смущения.
После пак се чу стрелба от автоматично оръжие, последвана от четири пронизителни изстрела на пистолет.
— Джон, Бъди е. Били, обади се. Отново никой не отговори.
Бъди не знаеше какво да направи. Инстинктът му подсказваше да се скрие под вагона, докато всичко свърши. Но изглежда, го бе завладяла някаква сила, която той не разбираше и не можеше да контролира. И тази сила го караше да тръгне по посока на стрелбата. „Защо правя това?“ — запита се Бъди, но тръгна.
Взе картечния пистолет „Хеклер и Кох“ на Рейс, наведе се и хукна между вагоните. Някъде пред него се чуха приглушени гласове. Бъди забави крачка, промъкна се край товарния вагон, до който беше стигнал, и надникна. Отпред имаше редица хладилни цистерни с рисунка на крава, което показваше, че пренасят мляко.