Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Зависи какво ще намерят нашите хора в Харисбърг в цистерните с мляко. Каквото и да стане, ще протакаме работата.
Читик също остави празната си чаша и се усмихна.
— Мисля, че днес отървахме кожата.
Адмиралът изсумтя, после се приближи до вратата и я отвори. Читик излезе, но се обърна.
— Приключихме във Ванишинг Лейк. Донякъде приключихме и тук. Това означава, че Дяволската работилница не функционира.
— Не за дълго, полковник. Политическият климат се променя. Господ да благослови онова смахнато копеле Саддам. Колкото повече ни заплашва с биологични оръжия, толкова по-вероятно е нашето правителство отново да започне научните разработки. А през това време имам няколко университетски лаборатории, които ще продължат изследванията. И военноморски институт на един остров в Южния Тихи океан, който ще бъде добра база за операции. Тези неща са твърде важни за оцеляването на нацията ни. Това са единствените тактически и стратегически оръжия, които ще имат смисъл в новото хилядолетие. Трябва да намерим хора за тази операция, докато проклетият Конгрес и президентът се вразумят.
— Да. Напълно съм съгласен с теб — каза Читик, но си помисли, че е време да поиска прехвърляне. Имаше странното чувство, че политическите перспективи на Зол са изчерпани.
— Да — изръмжа Откачения ас с недружелюбния си дрезгав глас, после затвори вратата пред лицето на полковник Лорънс Читик.
Товарният влак, състоящ се от сто вагона, се движеше през Апалачите. Линията минаваше през тесен проход, после се изкачваше на върха, спускаше се надолу, продължаваше през Джорджия, Арканзас и Източна Оклахома и свършваше в Тексас. Машинистът Калвин Хикман работеше по този маршрут от две години. Познаваше добре пътя и караше бързо.
Вагоните превозваха предимно селскостопанска продукция и строителни материали и всички бяха предназначени за Атланта. Влакът бе прехвърлил билото и се движеше надолу по склона. Хикман бе сложил ръка на ръчната спирачка и наблюдаваше манометъра, така че не видя първата предупредителна червена светлина на семафора, която показа, че стрелката отпред току-що е била отместена. И не чу нищо, защото предупредителните камбанки на сигналната система бяха изключени. Но дори да бе забелязал нещо, той караше твърде бързо, за да може да спре. Освен това влакът беше много тежък и се носеше надолу по склона с висока скорост.
След километър и половина отново блесна предупредителна светлина. Хикман се стресна и мигновено натисна лоста за спирачките. Разнесе се пронизително стържене на метал.
— Мамка му! — изруга Калвин. Влакът можеше да дерайлира.
Погледна през страничното стъкло и видя, че няколко души бягат покрай релсите. Отначало помисли, че са скитници, но после осъзна, че бягат, опитвайки се да се отдалечат колкото е възможно повече от обречения влак. Те знаеха, че влакът ще дерайлира!
Последният мъж, когото Калвин Хикман видя, беше висок скитник със сребристобели коси. Стоеше до железопътната линия и беше единственият, който не бягаше, а сякаш четеше на глас от отворена Библия.
Калвин разбра, че тези хора са преместили стрелката. Шефовете често го бяха предупреждавали, че членовете на ПТВА нападат товарни влакове и после ги обират.
Локомотивът мина покрай последния червен семафор и Калвин усети, че колелата излизат от релсите. Влакът се движеше с осемдесет километра в час. Локомотивът заора в земята и Хикман удари лошо главата си в металното табло.
Вагоните започнаха да се блъскат един в друг, да излизат от релсите и да прекършват околните дървета като клечки. Разнесоха се трясъци и стържене на метал.
Над петдесет вагона се сгромолясаха по планинския склон. Въздухът се изпълни с пушек, пепел и прахоляк.
Фанън вдъхна мириса на катастрофа и каза:
— „И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.“
Сетне затвори Библията, свали очилата си и ги сложи в джоба си.
Фанън Кинкейд стоеше само на метър и половина от релсите, но по някаква причина, известна само на Господ или на Дявола, като по чудо остана невредим.
53. Възмездие
Крис и Стейси пътуваха на югоизток, към Балтимор, на влак, който имаше само трийсет вагона и се движеше бързо. Бяха се настанили в един празен вагон в средата на композицията. Бяха чули за голямата катастрофа в Апалачите, в която бяха загинали машинистът и огнярят и бяха ранени още няколко души. Мълвата за катастрофата се бе разпространила като горски пожар.