Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Тревожиш се за дерайлиралия влак, нали? — попита Стейси.
— Да. Нещо ми подсказва, че това е работа на Кинкейд.
— Но защо? Защо влак, пълен със строителни материали и селскостопанска продукция?
— Може би, за да блокира прохода. Трябва да намеря железопътна карта.
— Защо?
— Казал е, че ще атакува Сатаната. Кой е Сатаната?
— Не знам. Предполагам, че е нещо, което Кинкейд мисли за зло.
— Той е ветеран от войната във Виетнам, който е бил изолиран от обществото, затова кой е Сатаната?
— Саддам Хюсеин казва, че Сатаната е Америка.
— И по-точно Вашингтон, окръг Колумбия.
— Затова ли искаше да пътуваме с този влак, на изток?
— Повярвай, тази история не е свършила. — Злокобният му тон убеди Стейси, че Крис има право. Той я погледна. — В Александрия, точно на границата между Мериланд и Вирджиния, има голяма разпределителна гара. Не съм минавал оттам, но казват, че персоналът бил дружелюбно настроен. Изглеждаме добре и може би началникът на гарата ще ми позволи да видя железопътната карта.
— Мислиш ли, че ще ти я покаже?
— Може би… ако ти му се усмихнеш.
— Това е политически неправилна идея — закачливо каза Стейси.
— Ще помагаш ли, или ще стоиш със скръстени ръце? — усмихна се Крис.
Влязоха в разпределителната гара в Александрия, като се промъкнаха покрай оградата, за да не ги видят патрулиращите пазачи. Накрая стигнаха до сградата, където се намираше кабинетът на началника.
Крис потропа на дървената врата. Отвори им двайсет и няколко годишно чернокосо момиче със стройна фигура и тесни джинси. Усмивката му беше широка и привлекателна.
— Здравейте — весело каза тя.
— Здравейте — рече Крис. — Търся началника на гарата.
— Пред вас е.
Крис се вгледа в нея, видя бръчици около устата и ъгълчетата на очите, и реши, че е поне на трийсет и няколко. Тя му се усмихна и той отвърна със същото.
— Работя по застраховката на няколко изчезнали въздушни възглавници и радиоапарати — каза Крис. — Загубихме ги от товара с автомобили, който беше доставен преди два дни в окръг Колумбия. Стереоуредбите и въздушните възглавници са изтръгнати от колите. Мислим, че са го направили ПТВА. Питах се дали може да погледна картата на местната железопътна система. Искам да добия представа накъде са отишли.
— Имате ли документ?
Крис бръкна в портфейла си, извади карта и й я даде.
— Вие сте Ал Клегман, застрахователен агент, така ли?
— От плът и кръв.
— Не ми приличате много на Ал Клегман — усмихна се тя.
Стейси видя, че младата жена харесва Крис, и изпита ревност, която я изненада със силата си.
— Мога да се обадя в офиса и да поискам карта оттам, но след като сме тук, помислих, че ще е по-лесно и бързо да…
— Знаете ли телефонния номер на офиса си?
— Проверявате ли ме? — усмихна се той.
— Щом искате да видите железопътната карта.
— Номерът е 555–7890. Искате ли факса и електронната ми поща?
Младата жена му върна картата и каза:
— Влезте, Ал. Казвам се Силвия. А коя е дамата?
— Аз съм Ленора Клегман — приветливо се усмихна Стейси. — Отивахме да обядваме и сетне да подремнем.
Силвия ги погледна замислено, после се обърна и ги заведе в малкия си кабинет.
— Чухте ли за дерайлиралия влак в Апалачите? — попита Крис.
— Няма начин да не разбера. Цялото движение се обърка.
— Кой мислите, че го е направил?
— Проклетите ПТВА. Поне така пише в доклада на диспечера. Ето я картата.
Крис се вторачи в картата, запамети конфигурациите на железопътните линии и кимна.
— Добре. Много ми помогнахте. Благодаря — каза той, после се обърна към Стейси. — Хайде, мила, време е да хапнем нещо и да намерим мотел.
— Колко си романтичен — усмихна се Стейси и двамата тръгнаха към вратата.
— Между другото — рече Силвия, — не можахте да ме заблудите.
Крис се обърна.
— Вие не сте женени, а имате тайна връзка.
Той се усмихна, после двамата със Стейси излязоха от кабинета.
— Номерът с картата на застрахователя беше много хитър — каза тя.
— А ти с твоето „да подремнем“?
— Тя беше на път да скочи и да те изнасили. Трябваше да направя нещо.
Крис се ухили.
Кой, по дяволите, е Ал Клегман? — попита Стейси.
— Не си спомням. Вероятно някой застрахователен агент, с когото съм се запознал, когато Кениди беше болна. Визитната му картичка беше в портфейла ми, затова запомних номера, докато идвахме насам.
Стигнаха до един парк и седнаха на дървена маса за пикник. Крис извади от джоба си лист хартия и попита:
— Имаш ли нещо за писане?
— Червило.
Стейси му го даде и Крис започна да рисува карта.