Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Господи. Горкият Бъди. Но как е разбрал, че са там?
Стейси не каза нищо. Двамата дълго мълчаха.
— Питам се дали Кинкейд е един от убитите — каза Крис.
Стейси пак не отговори.
— Или Декстър. Къде ли е Декстър Демил? Стейси седеше с наведена глава.
— Не мога да повярвам, че Бъди е участвал в престрелка с онези мръсници. Ако е така, той е спасил живота на много хора. Загинал е като герой — добави Крис.
Изведнъж Стейси стана, приближи се до телефона, взе слушалката и набра някакъв номер.
— На кого се обаждаш? — попита Крис, но тя не го погледна.
Уендъл Кини вдигна слушалката. Той беше в малкия си апартамент близо до университета, на една пресечка от факултета по естествени науки. Микробиологът също гледаше новините.
— Уендъл, видя ли новините?
— Да.
— Изследва ли контейнерите, които ти изпратих? — Стейси едва се владееше.
— Да… Върху дунапрена има отпечатъци от мастило. Доколкото можах да разбера, контейнерите са съдържали приони, но не са били генетично насочени, а…
— Още ли са в теб? Нали не си ги изпратил в Центъра за контрол и превенция?
— Още са в мен — тихо каза възрастният учен. — Къде си, Стейси? Тревожа се за теб. Струва ми се, че нещо не е наред.
Крис се приближи до нея и се вторачи в профила й, очертан от оскъдната светлина на лампата с избелял жълт абажур.
— Макс замесен ли е във всичко това? — огорчено попита тя.
Чу се само как Уендъл поема дълбоко дъх.
— Бил е замесен — заключи Стейси. — Помагал е на доктор Демил да разработи биологичното оръжие с приони.
Гласът й беше толкова измъчен, че Крис не можеше да слуша. Сякаш откъсваха части от нея.
— Стейси, нещата не са толкова прости. Не можеш да съдиш никого. Твърде е сложно.
— Това е геноцид, по дяволите! Геноцид! Копелетата във Форт Детрик са превърнали прионите в биологично оръжие, за да атакуват генетично различните групи хора. Макс е работил в Дяволската работилница! Стъклениците с киселинната основа, която променя pH, за да се превърнат прионите в оръжие, са надписани с неговия почерк. Той е работил с Демил по прицелването на прионите. — Гласът й започна да трепери.
— Ако това е истина, тогава защо са го убили? — спокойно попита Уендъл.
— Не знам. Може да се е уплашил. Да се е опитал да се измъкне. Откъде да знам защо са го убили? Но преди шест часа бях в онази лаборатория и видях почерка му. Макс ми каза, че само работел в мозъчния тръст, четял записки и изграждал хипотези, но това са били глупости. Той е помагал биологичното оръжие да бъде насочено към определени генетични групи. Защо не го спря, Уендъл?
Кини не каза нищо.
— Да те вземат дяволите, Уендъл! И ти си замесен в това, нали? — Стейси беше изумена от мълчанието му. — Ние трябва да лекуваме хората, а не да ги убиваме! Науката трябва да прави открития и да лекува. Ти и Макс я изопачихте и унищожихте всичко, в което вярвах!
— Ти не разбираш, Стейси — тихо каза Кини. — За да намерим финансиране, ние трябваше да…
Стейси не чу останалото, защото трясна телефонната слушалка. После седна на леглото и се разплака. Ридаеше неудържимо и Крис не знаеше как да я утеши.
Накрая и той седна на леглото и сложи ръка на рамото й.
Тя подскочи, сякаш я удари електрически ток.
— Недей!
— Съжалявам — прошепна Крис и се надигна, но Стейси протегна ръка и го спря.
— О, Боже, Крис! Господи… Толкова много го обичах. Как е могло да стане така?
Той не каза нищо, а тя продължи да ридае. Крис я прегърна и я притисна до себе си. Риданията разтърсваха тялото й. Двамата дълго седяха на леглото.
Стейси плачеше, но в същото време едва сдържаше гнева си, насочен срещу предателството и всичко, което бе обичала у покойния си съпруг. Освен това си спомняше Макс и нежните му ласки.
Подсъзнателно усещаше как Крис я гали по гърба, опитвайки се да я утеши, както правеше Макс. Изведнъж гневът й угасна като свещ на вятъра и я завладяха силни чувства. Докато Крис утешително шепнеше в ухото й, Стейси усети ритмичните удари на сърцето му. Сетне почувства нещо друго. Непогрешимо. Обзе я страст, която внезапно превърна гнева й в сексуална възбуда. Тя изпита желание да унищожи всичко, останало от Макс, и да се освободи от лъжите и нечестността му. Знаеше, че е разстроена и объркана, но изпитваше сексуална възбуда. Тя вдигна глава и целуна Крис по устата.