Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Тук железопътната линия минава през Апалачите. Това е проходът. Всеки влак, отиващ на юг от Ню Йорк, Филаделфия или Балтимор, трябва да мине по тази линия. Освен ако не се отклониш през Ню Джърси или през Пенсилвания, с което ще удължиш пътя си с неколкостотин километра, маршрутът през Апалачите е най-краткият, ако искаш да отидеш на юг.
— За какво намекваш?
— Ако Кинкейд е предизвикал дерайлирането на влака в планината, значи е имал основателна причина да го направи и това не е било да открадне ябълки от селскостопанския товар.
— А каква?
— Питам се накъде ли е тръгнал Белия влак, който потегли от Форт Детрик. Когато бях рейнджър, чух, че ядрените отпадъци се изхвърлят в Тексас. Ако Белия влак отива на юг и проходът през Апалачите е блокиран, тогава единственият път е през североизточния коридор.
Крис отбеляза маршрута на картата и добави кръстче.
— Какво е това? — попита Стейси.
— Вашингтон, окръг Колумбия. По всяка вероятност Белия влак ще мине през столицата. Това е единственият път за Юга.
Той й върна червилото и двамата се вторачиха в картата.
— Но на Белия влак има въоръжени морски пехотинци — каза тя. — И над него летят два хеликоптера.
— Да, имаш право. Влакът се охранява строго.
— Възможно ли е Кинкейд да измисли начин да отвлече или да отклони Белия влак за окръг Колумбия и да пусне токсините? Това би било самоубийство.
— Кинкейд е фанатик — рече Крис. — А някои фанатици живеят, за да умрат.
Замислиха се. Накрая Стейси каза:
— Трябва да го спрем.
54. Отклонение
Белия влак пътуваше по източния склон на Апалачите, когато им се обадиха и им съобщиха, че пред тях има катастрофа. Влакът спря на три километра от мястото на инцидента. Двата хеликоптера „Бел Джет Рейнджър“ кацнаха на поляната до него и морските пехотинци се наредиха около вагоните.
Майор Ейдриън Флин седеше в малкия комуникационен център в служебния вагон и се опитваше да уреди придвижването им напред. Първото му обаждане беше до адмирал Зол, който изръмжа:
— Разкарайте товара оттам, майоре. Не искам да стоите и да чакате. Намерете обиколен път.
Флин озадачено погледна капитана на морските пехотинци, който седеше до него.
— Оттук има само два пътя. Освен ако не искате да отидем чак в Пенсилвания, ще трябва да върна влака трийсет километра назад през планината и да се прехвърлим на линията „Север-Изток“, която отива във Вашингтон, окръг Колумбия. И тъй като пренасяме токсични отпадъци, ще ми трябват половин дузина разрешителни.
— Направете го. Но товарът трябва да изчезне. Възможно е някой любопитен сенатор да научи, че Белия влак е бил в базата, и да ви спре, преди да сте изпомпали боклуците в Тексас. Времето е от критично значение. Товарът не може да стои там и да чака нещо да се случи!
Зол гледаше гневно телефона на масата за конференции в огромния си кабинет във Форт Детрик.
— Слушам, сър — каза майор Флин и затвори, после се обади на началника на гарата на източната секция и поиска да мине през Брунсуик, Мериланд и да се прехвърли на линията „Север-Изток“ за Вашингтон. След това щеше да поиска необходимите разрешения да продължи към Атланта и да стигне до Тексас.
Малко след два следобед се получи разрешението да минат през Брунсуик и майор Флин заповяда на командира на охраната морските пехотинци да се качат на покрива на Белия влак. После се обади на пилотите на хеликоптерите и те запалиха моторите. След няколко минути бръмченето им бе заглушено от грохота на двигателя на Белия влак.
— Готови сме да тръгнем — съобщи машинистът.
— Добре. Потегляй — отговори майор Флин.
Белия влак започна да се движи на заден ход по линията, спускаща се към Мериланд.
— Ще се почувствам по-добре, когато излезем от тази проклета планина — каза майор Флин на морския пехотинец, който седеше до него.
Фанън Кинкейд нямаше време да търси удобни вагони по пътните листове. Той разпредели двайсетте души, които му бяха останали, и им каза да се разположат по линията за Вашингтон и да се движат по двама. Заповяда им да му кажат, когато намерят подходящ вагон, после намери място за почивка.
Избра открит товарен вагон във влак, пътуващ по линията „Север-Изток“, който отиваше във Вашингтон. Релсовият път вървеше успоредно с магистрала 395, пресичаше река Потомак близо до сградата на Пентагона и оттам се отправяше на юг към Ричмънд.
Фанън беше уморен. Не беше спал две денонощия и почти цялата енергия го бе напуснала. Усещаше немощ, но знаеше, че трябва да продължи. Щеше да намери начин да нанесе този удар в името на Господ. Някъде от редиците на неудовлетворените и пренебрегнати християни щеше да се появи неговият приемник. Е, този човек нямаше да бъде свят и божествен като него, но щеше да продължи борбата.