Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
— Почти стигнахме.
— Виж, има портал и огради с бодлива тел — всичко си има! И сигурно и кучета човекоядци!
— Според мен се вълнуваш прекалено — рече му тихо Анатема, докато събираше и последните фишове от пода на колата.
— Прекалено се вълнувам ли? Не. Най-спокойно си се тревожа, че някой може да ме застреля!
— Убедена съм, че ако ще ни стрелят, Агнес щеше да го спомене. В тия неща е много добра. — Тя започна разсеяно да разбърква фишовете.
— Знаеш ли — рече тя, като внимателно цепи тестето и смеси двете купчини, — четох някъде за някаква секта, която вярвала, че компютрите са оръдия на дявола. Твърдят,
че Армагедон щял да ни сполети, защото Антихристът бил страшен компютърджия. Очевидно това се споменава някъде в „Откровенията“. Май в някакъв вестник го четох наскоро…
— „Дейли мейл“. „Писмо от Америка“. От… хм… трети август — припомни й Нют. — Точно след статията за жената от Уърмс, щата Небраска, която научила патока си да свири на акордеон.
— Мм — съгласи се Анатема и заподрежда картите с лице надолу в скута си.
Значи компютрите били оръдие на дявола?, замисли се Нют. Нямаше проблеми да го повярва. Компютрите все трябваше да бъдат нечии оръдия, а единственото, което знаеше със сигурност, беше, че не са негови.
Колата подскочи и спря.
Въздушната база изглеждаше разпердушинена. Няколко големи дървета бяха рухнали около портала и някакви мъже с багер се опитваха да ги преместят. Дежурният постови ги гледаше без интерес, но се извърна леко и изгледа студено колата.
— Добре — рече Нют. — Избери една карта.
3001. Задъ Орловото Гнездо беля станала Голямъ ясенъ падналъ.
— Това ли е всичко?
— Да. Винаги сме си мислили, че това е свързано някак си с Руската революция. Продължавай по това шосе и завий наляво.
Завоят ги отведе в тясна алея; оградата на базата им се падаше отляво.
— А сега спри тук. Тук често спират коли и никой не им обръща внимание — нареди му Анатема.
— Що за място е това?
— Местната Алея на любовта.
— Затова ли все едно е павирана с гума? Повървяха около стотина метра по оградената с жив плет алея и накрая стигнаха до ясеновото дърво. Агнес беше излязла права. Голяма беля беше станала. Дървото беше срутило оградата.
Върху него беше седнал постови и пушеше цигара. Беше негър. Нют винаги чувстваше вина в присъствието на черни американци, защото можеха да го обвинят в двеста години търговия с роби.
Когато се приближиха, човекът се изправи и мигом зае по-непринудена стойка.
— O, здрасти, Анатема — поздрави той.
— Здрасти, Джордж. Ужасна буря, а? Продължиха нататък. Той ги проследи, докато се скрият от поглед.
— Познаваш ли го? — попита Нют с принудено безразличие.
— O, естествено. Понякога този-онзи от тях се отбиват в кръчмата. Доста са приятни, такива едни лъснати.
— Ще стреля ли по нас, ако просто влезем? — попита Нют.
— Като нищо ще насочи към нас дулото по заплашителен начин — заключи Анатема.
— На мен това ми стига. Какво предлагаш да направим тогава?
— Ами Агнес може и да е знаела нещо. Така че според мен трябва просто да почакаме. Сега вече, като утихна вятърът, се търпи.
— O — Нют погледна облаците, които се трупаха на хоризонта. — Добрата стара Агнес — рече той.
Адам натискаше педалите по шосето; Куче подтичваше подире му и сегиз-тогиз се опитваше да ухапе задната гума ей-тъй, от възбуда.
Нещо затрещя и Пепър изскочи от нейната улица. Колелото на Пепър си личеше отдалече. Тя смяташе, че е внесла подобрение с едно парче картон, хитро закрепено напреки на спиците с щипка за пране. Котките се бяха научили да минават в отстъпление още докато тя беше две пресечки по-далече.
— Според мен можем да минем напряко по „Дроувърс лейн“ и после да хванем през гората Раундхед — предложи Пепър.
— Голяма кал ще е — предупреди Адам.
— Точно така — отвърна нервно Пепър. — Там винаги става голяма кал. Ще трябва да минем през варовиковата яма. А после към оная ферма, дето торят с каналните води.
Брайън и Уенслидейл ги настигнаха. Колелото на Уенслидейл беше черно, лъскаво и солидно. Това на Брайън може някога и да е било бяло, но цветът му се губеше под дебел слой кал.
— Тъпо е да му се вика военна база — заяви Пепър. — Веднъж ходих там в деня, когато пускат да се разглежда, и вътре нямаше ни пушки, ни ракети — нищо нямаше. Само някакви копчета и шайби и свирят духови оркестри.