Лицето [bg]

Тинга-линга-лиии.

Може би господин Труман се бе подхлъзнал, бе паднал и си бе ударил главата и сега лежеше в безсъзнание и не чуваше телефона. Или може би бе отнесен в друг свят, отвъд огледалото. Или просто бе забравил да направи промяна в системата, за да получава личните обаждания за Фрик.

Този, който звънеше, не се предаваше. След двайсет и първото повторение на тъпия сигнал Фрик реши, че ако не отговори, ще трябва да го слуша цяла нощ.

Лекото треперене в гласа му го ядосваше, но си наложи да се овладее:

— Сладкарницата и повръщалнята на Вини, къщата на петкилограмовите мелби, където човек се насища и после се изчиства.

— Здравей, Елфрик — поздрави непознатият.

— Не мога да реша дали си перверзен тип, или приятел, както казваш. Склонен съм да се спра на перверзен тип.

— Грешиш. Огледай се и виж истината, Елфрик.

— Какво да гледам?

— Виж какво има около теб в библиотеката.

— В кухнята съм.

— Би трябвало да си разбрал досега, че не можеш да ме излъжеш.

— Моето много потайно място ще бъде някоя от по-големите фурни. Ще пропълзя вътре и ще затворя вратата след себе си.

— Тогава се намажи с масло, защото Молох просто ще пусне газта.

— Молох вече беше тук — възрази Фрик.

— Това не беше Молох. Бях аз.

При това съобщение Фрик едва не затвори телефона.

— Посетих те — продължи непознатият, — защото исках да разбереш, че наистина те грози огромна опасност и не остава никакво време. Ако бях Молох, с тебе щеше да е свършено.

— Ти излезе от едно огледало! — Любопитството и удивлението на Фрик за момент надделяха над страха му.

— Да, и се прибрах в огледало.

— Как може човек да излезе от огледало?

— Огледай се наоколо, за да намериш отговора, момчето ми.

Фрик се огледа из библиотеката.

— Какво видя? — попита гласът.

— Книги.

— Така ли, много ли книги имате в кухнята?

— В библиотеката съм.

— Аха, най-сетне истината. Има надежда, че ще избегнеш поне част от мъката. Какво друго виждаш, освен книгите?

— Бюро, кресла, канапе.

— Гледай още.

— Елха.

— Ха така.

— Ха как?

— Какво виси и се полюшва на нея?

— Ъъъ?

— И се пише почти като „ъгъл“?