Виж Джейн бяга…

Сресва с четка косата си, прибира я на опашка със скъпа шнола. Доволна е от вида си в огледалото. Ако Майкъл бе тук, сигурно щеше да я подразни, че прилича на улегнала дама — повече я харесва с пусната коса. Слага си златния часовник — подарък за десетата годишнина от сватбата им. Завърта разсеяно халката на пръста си. Мисли дали да не разтреби, преди да излезе. Не, Паула ще свърши тази работа утре. Намръщва се при мисълта за жената, която съпругът й е наел по собствена инициатива. Липсва й чувство за хумор и няма никакво време за Джейн. Освен това новата им прислужница я смята за некадърница, за разглезена, ухажвана жена, която незаслужено има всичко, за разлика от нея самата. Луда е по Майкъл. Джейн се е уверила в това от малкото контакти с тази прекалено старателна млада жена. Майкъл, слава Богу, не го забелязва.

Какво ли ще стане, ако разбера, че Паула му е любовница, мисли Джейн. Отхвърля с насмешка подобна възможност. Вижда й се направо абсурдна. Майкъл никога няма да й изневери, в това не се съмнява. Няма защо да се тормози с подобни предположения. А и не е справедливо спрямо него.

Джейн слиза долу, взима от хола чантата си и се кани да тръгне. В този момент се сеща за напомнянето на Майкъл да си облече горна дреха.

— За какво ми е? — казва на глас и отваря входната врата. — Нали е юни!

Острият вятър я блъсва в лицето.

— Бре, че студ! — промърморва, връща се в антрето и намята шлифера. — Татковците трябва да се слушат.

Прекарва сутринта в зяпане по магазините в центъра на Нютън. Мисли да покани Даян да обядват заедно, но не знае колко ще продължи срещата с Пат Ръдърфорд. Решава да си вземе един сандвич, преди да тръгне за училището. Защо класната на Емили е решила да се срещнат точно на обяд? И защо днес? По-раншната им уговорка бе за петък, 22-ри юни.

Вероятно не може да приключи с всички за един ден, мисли си Джейн. Паркира на училищния паркинг. Излиза от колата и отново изважда бележката от джоба.

— Трийсет и първа стая — … не мога да го запомня и това е! О, Господи, забравих да купя мляко и яйца.

Какво ми става днес, пита се тя притеснено. Защо съм толкова напрегната? Прибира бележката в джоба.

— Защо си говоря на глас? Ако ме види някой, ще помисли, че съм луда.

Влиза в училището от страничната врата. Изкачва трите етажа. Намира стая 31 в дъното на обкичения с портрети коридор. Вратата е отворена. Надниква вътре. По стените има детски рисунки и големи цветни букви. От тавана висят няколко книжни въртележки. В една клетка до прозореца хамстер върти колело. Стаята е приветлива. Вероятно по вкуса и характера на учителката. Няма никого. Джейн поглежда часовника — 12:25 е.

Винаги идва рано. От малка майка й й е втълпила колко важно е да бъдеш точен. Закъснението демонстрира неуважение към онези, които чакат, обичаше да я учи. Но нерядко закъсняваше сама.

Джейн забелязва до черната дъска рисунка на Емили — поле с цветя, огрени от смеещо се слънце. Ако майка й бе следвала собствените си съвети, ако не бе закъсняла толкова много с програмата си, ако беше карала малко по-бавно…