Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Одра ли се?
— Няма нищо.
— Аз съм Фред Коб — рече той сякаш се запознаваха.
Ръкуваха се. Старецът много внимаваше да не се изцапа от кръвта на пръста й.
— Продаваш ли нещо?
Джейн се огледа да види дали не ги наблюдава някой.
— Не, господин Коб — отвърна тя. — Нищо не продавам. Дойдох да говоря с Карол.
— За какво?
— За моята дъщеря Емили.
— Не познавам такава.
— Тя е на седем години, хубава, с дълга руса коса. Сигурно сте я виждали да играе в нашия двор. Внуците ви идваха да я забавляват.
— Как викаш й казват?
— Емили.
— Не познавам такава — повтори той.
За какво ли губя ценно време, рече си Джейн.
— Значи нямате представа къде се намира тя сега? — попита въпреки всичко.
— О, знам къде е.
— Наистина ли?
— В къщи.
— В къщи? Емили?
— Емили ли? Не познавам никаква Емили. Това е къщата на Карол.
Джейн въздъхна разочаровано.
— Карол вътре ли е?
— Че къде може да е? Ти що щеш тука? Продаваш ли нещо?
— Господин Коб — Джейн приближи към него. Той бързо отстъпи назад. — Знаете ли дали има някой друг у вас? Дали някой не е дошъл на гости при Карол?
— Откак Даниел си вдигна дърмите, кажи-речи никой не дохожда. Хич я няма да си намира дружина.
Джейн кимна разбиращо. Ясно бе, че от Фред Коб не може да се очаква помощ.
— Гладен съм — ни в клин, ни в ръкав изтърси старецът. — Ще взема да заръчам на Карол да ми приготви обяд. Не. Ще каже, че сега съм закусил — размисли той.
— С удоволствие ще я помоля вместо вас, господин Коб — усмихна му се Джейн.
Това определено зарадва стареца.
— Ще го сториш ли? Сладурана си ти! Карол мрази да я врънкам. Много я е яд. Заплашва да ме натири.
— Сигурно само си го приказва, господин Коб.
— Ами, приказва тя. Хич не ме е еня. Да ме натири, щом иска. Все ми е тая — махна пренебрежително с ръка той. — Какво ли ви разбира главата на вас младите?! Мислите, че ще сте живи с орлите и все ще сте млади.
Старецът се изсмя.
— Да можех след петдесет годинки да зърна вие на кой хал сте! Леле-мале! Обаче съм гладен…
— Ще помоля Карол да ви приготви нещо.
— Защо не го оставиш сам да си поиска!? — проряза въздуха гласа на дъщеря му.
Джий Ар се разлая до нея. Тя изшътка.
— Тихо, Джий Ар!
— Проклет пес! Няма ли и него да го разкараш? — озъби й се Фред Коб.
— В хладилника има сандвич със сирене, тате.
— Какво е сиренето?
— От онова, дето го обичаш.
— Ще ме прощавате — подчертано любезно каза старецът и тръгна към входа на къщата.
Карол погледна към Джейн. Тя стоеше облегната на перголата за розите. В гърба си чувстваше шиповете им да я бодат през ризата. Представи си как се появяват капки кръв, които постепенно растат и се сливат в голямо червено петно.
— Трябва да знам — тихо рече Джейн, — какво точно е станало в деня, когато загубих паметта си.
— Защо не влезеш вътре? — предложи й Карол. — Ще поговорим там.
— Как се чувстваш? — попита отново, когато стигнаха в хола. — Не знам — призна Джейн и внимателно огледа стаята.
Зад събраните без всякакви правила и вкус мебели не се криеше никой, освен вълма кучешки косми и прах. Върху ниската стъклена маса стоеше голяма кристална ваза с увехнали перуники.
— Жената, дето ни чистеше, напусна — проследи погледа й Карол. — Не мога да се наканя да намеря друга. Да знаеш някоя подходяща?
Джейн си помисли за залостената в банята Паула. Дали Карол не бе разбрала нещо?
— Имам толкова работи да ти казвам. Не знам откъде да започна.
— Аз пък мисля, че нямаме какво да си казваме.
— Знам, мислиш, че съм била любовница на Даниел…
— Ти обаче ще отречеш, познах ли? Няма нужда. Даниел вече се обади.
— Даниел се обади? Кога?
— Преди малко. Каза, че имал странен разговор с теб. Попитала си го дали сте били любовници. Понеже не бил наясно с твоето особено деликатно състояние — саркастично продължи Карол, — той просто не могъл да проумее въпроса. Казах му, че разбирам колко трудно е за женкар като него да понесе подобен удар, но истината е, че онова, дето го прави в леглото, доста лесно се забравя. Казах му още, че за всички засегнати ще е най-добре просто да забравим тази мръсна работа. По твоята рецепта.