Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Здравейте, г-жо Уитакър — гласът на Пат Ръдърфорд е тих и деликатен като самата нея. — Отдавна ли ме чакате?
Изглежда малко напрегната.
— Току-що дойдох.
— Радвам се — учителката прибира един рус кичур зад ухото си. Проблясва голяма сребърна обеца. — Благодаря ви, че приехте да се видим днес. Дано не съм объркала плановете ви.
— Не, не се притеснявайте. Как е Емили в училище?
Джейн очаква да чуе няколко добри думи, но учителката мълчи.
— Проблеми ли има?
— Не — отвръща колебливо Пат Ръдърфорд. — И аз не знам… Точно затова исках да поговорим днес, а не в петък с останалите родители.
— Какво се е случило?
— Моля, седнете.
Джейн се опитва да се намести на един от малките чинове срещу катедрата на Пат Ръдърфорд. Учителката остава права. Разхожда се. От време на време се обляга върху катедрата. Тъмните й очи неспокойно шарят.
— Започвате да ме притеснявате — отбелязва Джейн.
Просто недоумява какво толкова може да й каже тази дама.
— Съжалявам, не го правя нарочно. Просто не знам как да се изразя.
— Говорете направо! Така е най-добре.
— Права сте — казва учителката и млъква. — Всъщност, не знам дали изобщо трябва да говоря с вас…
— Не ви разбирам.
— Това е моята първа година като учителка. Не съм имала подобен случай. Не съм сигурна, че постъпвам по най-добрия начин.
— Най-добрият начин за какво?
— Обикновено, при подозрения от такъв характер, се съобщава на властите…
— На властите? Господи, за какви подозрения говорите?
— При подобни обстоятелства една моя приятелка си изпати ужасно, защото постъпи, както е редът… Отишли двама полицаи, изплашили детето до смърт, родителите побеснели. Приятелката ми за малко не остана на улицата. На всичкото отгоре, усилията й отидоха напразно.
— За какво говорите? — Джейн седи на тясното детско чинче.
— Аз обичам работата, си. Никак не искам да я загубя. Затова премислих и реших вместо с властите да поговоря с директора на училището.
— С господин Секорд?
— Да.
— И какво му казахте?
— Смятам, че Емили е обект на сексуално влияние.
Думите, когато най-сетне осъзнава техния смисъл, се забиват като удари на кама в стомаха на Джейн. Вероятно имам слухови халюцинации, казва си тя. Мъчи се да се овладее. Не, тя не е чула такова нечувано нещо!
— Какво казахте?!
Пат Ръдърфорд се отпуска в стола зад своята катедра.
— Смятам, че Емили е подложена на сексуален тормоз — повтаря тя.
Думите й не стават по-ясни. Джейн диша все по-учестено. Бои се да не издиша стомаха и дробовете си навън. Не може да бъде! Наистина не може да бъде!
— Какво ви кара да мислите така? — пита с пресъхнало гърло.
— Нямам конкретни доказателства. Затова господин Секорд не се съгласи да информираме властите. Поведението на Емили би могло да се дължи на няколко причини. Нещо обаче ме кара да мисля само за една. За тази, която споменах. От всичко, което прочетох…
— Емили ли ви каза, че е била… — думите засядат в гърлото на Джейн, — сексуално насилвана?
Макар да произнася този израз, вътрешно го отрича.
— Не — отвръща Пат Ръдърфорд.
Джейн облекчено въздъхва. Учителката явно греши. Изводите й са погрешни. Кой знае какво е чела!?
— Напоследък обаче, поведението й недвусмислено говори, че й се въздейства сексуално.
— И какво е поведението й?
Пат Ръдърфорд отново звучи колебливо.
— Напоследък е неочаквано тиха и потайна. Винаги е била буйна, енергична, засмяна… Напоследък е тиха. Почти тъжна… Не сте ли забелязали вкъщи?
Джейн признава, че учителката е права.
— Все пак — възразява, — това едва ли е достатъчно за толкова сериозни твърдения.
— Ако беше само то и през ум нямаше да ми мине — пояснява учителката.
Джейн кимва, подканвайки я да продължи.
— Един ден — започва Пат Ръдърфорд, — през междучасието я видях в заниманията да играе с две кукли. Повечето нейни, връстници правят същото, така че не се изненадах. Но се спрях и се загледах, защото ми се стори странно онова, което Емили вършеше с тях. Тя не ме забеляза. Напълно бе погълната от играта.
— И какво представляваше тази игра?