Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Опипваше ги по гърдите, между краката, търкаше и натискаше двете кукли една в друга.
— Не мислите ли, че това може да бъде най-обикновено детско любопитство? — прекъсва я Джейн, чувствайки, че започва да се дразни.
Явно тази неопитна млада учителка е скалъпила нелепата си история твърде прибързано.
— Да, естествено. Помислих и затова. Не стигнах до изводите си отведнъж. Предположих, че имитира нечие поведение, което е гледала по телевизията или на кино.
Джейн поклаща глава. Винаги много внимават какво гледа Емили. Ходят само на подходящи за възрастта й филми. Емили никога не е виждала сексуални сцени. И все пак всяко дете има очи. Всяко дете проявява интерес към собственото си тяло. Пък и говори с другарчетата си.
— Сигурно е чула нещо от някое дете — плахо казва Джейн. Владее се с усилие. Иска й се да се пресегне през катедрата и да сграбчи за гушата тази смахната даскалица. Какви безпочвени обвинения!
— Госпожо Уитакър, моля да ме разберете. Не говоря всичко това с лека ръка — казва учителката, сякаш прочела мислите й. От месеци обмислям как да подходя. Господин Секорд многократно ми напомняше, че вашият съпруг е човек с име в обществото, един от спомоществователите на училището. Знам и вие колко ни помагате. Разбирам, че сте съвестни родители. Затова не бих си позволила да ви тревожа без сериозен повод. Може би съществува съвсем логично обяснение за цялата работа.
— Цялата работа? Досега не чух нищо съществено. Нищо, което да ме накара да стигна до вашите заключения.
— Има още нещо.
Джейн затаява дъх.
— Може би всичко щеше да се размине, ако не беше онова, което се случи миналата седмица.
— Какво се случи тогава? — пита Джейн с равен глас.
— Заварих в класната стая Емили с още едно момиче в ъгъла зад чиновете. Едната й ръка беше на рамото на момичето, а с другата я пипаше по гърдите…
— Каква глупост! Две момиченца се пипали…
— Удиви ме не толкова това, което правеше, а онова, което й казваше.
— Казваше?
— Шепнеше й „Много си красива. Караш ме да искам да те пипам, защото си толкова мекичка и сладка.“
— Какво?
— Сигурна съм. Каза точно това. Записах думите й. Децата не си говорят така. Имам чувството, че имитираше някой възрастен… Нещо, което е подслушала, или й е приказвано на нея самата. Не мога нищо да кажа. Знам само, че сигурно сте шокирана, госпожо Уитакър, сигурно много ми се сърдите? Вярно е, нямам доказателства, не споря по този въпрос. Но положих неимоверни усилия да измисля какво би могло да накара едно нормално, отворено дете да се затвори в себе си. Какво би могло да изостри половото му чувство? При това тя е едва на седем години. Не успях да измисля нищо друго, освен…
— Освен какво?
— Освен, че е гледала детегледачката и гаджето й. Това възможно ли е? Може би е слязла от стаята си, когато са мислели, че спи и ги е видяла на дивана. Може би ги е чула какво си говорят.
Джейн обмисля този вариант. Двете деца на Карол идваха да я гледат доста редовно. Възможно ли е Силайн да си е канила приятел, когато са излизали вечер?
— Имате ли наоколо момчета тийнейджъри? — пита Пат Ръдърфорд. — Може някое от тях да се е опитало да я подлъже…
В съзнанието й изниква високата кльощава фигура на Ендрю Бишъп. Нима синът на Карол се е закачал с малката й дъщеря?
Джейн скача така рязко, че едва не преобръща чина.
— Трябва да говоря с Емили.
— Точно на това се надявах — поема дъх Пат Ръдърфорд. — Емили е на обяд. Ще сляза долу до трапезарията да я доведа, ако искате.
— Ако обичате.
Учителката излиза от стаята без да каже нито дума. Щом остава сама, Джейн стоварва юмрук върху катедрата.
— По дяволите! Не е възможно! Не е възможно!
Започва да крачи пред катедрата също като учителката до преди минута. Как може, пита се тя. Как може? Отговорът е само един. Не е възможно! Пат Ръдърфорд просто реагира неадекватно на една безспорно невинна ситуация. И тя ще се изясни след няколко минути.
Няколко минути, мисли си. Няколко минути, който могат да променят целия ми живот. Ето я сега — щастлива жена с чудесен съпруг, красиво дете — въобразяваше си, че е хванала Бога за шлифера… И наистина го беше хванала. Само че всичко стана на пух и прах само за миг. Заради едно нищо и никакво просто изречение: „Смятам, че Емили е обект на сексуално влияние.“
Не, не, това е абсурд!
Възможно ли е децата на Карол, непредумишлено да са причина за странното поведение на Емили? Може ли Силайн да е довела приятеля си, докато я е пазила? Да, разбира се, но е малко вероятно. Според Карол, Силайн почти не излиза с момчета, няма гадже и дори майка й се съмнява дали изобщо някога ще си намери. А Ендрю? Би ли могъл точно той да посегне на детето й? Винаги е имал вид на човек, за който женската половина на света е без значение. Интересите му са твърде категорични — баскет и бейзбол. За да обърне внимание на Емили, трябва да се спре поне за миг, а той е в непрекъснато движение. Въпреки това, единствено той може да бъде подозиран. Боже мой, Джейн едва се въздържа да не закрещи. Ще го убия! Ще убия това мръсно, извратено хлапе!