Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Какво!?
— Услужи ми с ключовете от колата си.
— Джейн!? Не ставай глупава. Не мога да ти дам колата.
Очите на Карол се насочиха към някаква точка зад главата й. Раменете й се стегнаха и на устните застина вик. Джейн почувства — зад гърба й идваше някой.
— Коя е тази жена? — попита от вратата бащата на Карол.
В първия миг Джейн помисли, че има предвид нея, но когато от двете страни я уловиха нечии силни ръце, разбра, че става дума за Паула. Беше успяла да се измъкне от малкия затвор и да дотича. А може би през цялото време е била тук…
— След позвъняването на Даниел тази сутрин, отидох у вас — каза Карол. — Предположих, че нещо не е наред. И наистина заварих Паула заключена в банята.
— Какво става тук? — намеси се бащата на Карол. — Какви са тези хора? Продават ли нещо?
— Не, татко. Защо не се качиш да си полегнеш?
— Не ща да лягам. Току-що ставам.
Джейн се отпусна в ръцете на Паула.
— Добро момиче — рече тя, без да разхлабва хватката. — Няма смисъл да се съпротивляваш!
— Обади ли се на Майкъл? — попита Джейн.
— Той е в операционната. Поръчах да му съобщят.
Значи има още време, каза си Джейн. Приклекна, сякаш коленете отказваха да я слушат. Паула отпусна ръце, за да я задържи. В този момент Джейн я блъсна с лакът. Прислужницата се преви и загуби равновесие. Джейн се измъкна от прегръдката й.
— Не! — изкрещя тя.
Старецът извика уплашено. Джейн грабна голямата кристална ваза и я запокити с все сила. Цветята се разпиляха във въздуха. Мръсната вода се разплиска по раменете й и по килима. Паула се преви на две. Карол поклати неодобрително глава, а баща й виеше, закрил с ръка очи.
В този миг Джейн си спомни коя е и какво се бе опитвала да забрави.
Двайсет и седма глава
Джейн наблюдаваше как паметта й изплува. Имаше чувството, че се намира сама в пуст киносалон и някой прожектира нейния живот. Завесите се дръпват и екранът се изпълва с образи, сякаш произведени от „Техниколор“ — толкова ярки, че очите й едва издържат цветовете. Гласът й влиза в ролята на разказвач, така че Карол и Паула да могат поне отчасти да се докоснат до самотните й видения…
Сутрин е. Майкъл и Емили седят на кухненската маса. Майкъл чете вестник и допива кафето си. Емили капризничи над овесената каша. От лъжицата й капе мляко. Майкъл вдига очи от вестника. Нежно я хока. Джейн се вижда как избърсва млякото и подрежда мръсните чинии от закуската в миялната машина.
— Какво си планирала за днес? — пита Майкъл.
Джейн бавно се слива със собствения си образ.
— Имам среща с учителката на Емили в дванайсет и половина — отвръща тя.
— Проблеми ли има?
— Не. Редовните родитело-учителски разговори в края на годината. Предполагам, ще ми кажат как се е учила и в кой клас ще е догодина — погалва Емили по главата.
Емили свенливо й се усмихва.
— Коя беше стаята ви, скъпа?
— Трийсет и първа — гласът на Емили е тих.
Джейн забелязва, че всеки път, когато заговорва, той е все по-тих.
— Все забравям. Най-добре да си я запиша.
Откъсва листче от топчето до телефона и бързо записва: „Пат Ръдърфорд ст. 31, 12:30“.
— Какво ще кажете като се върна да ви направя моя шоколадов сладкиш? — пита тя.
Винаги, когато зададе този въпрос, върху лицето на дъщеря й засиява усмивка, която изпълва Джейн е глупава гордост.
— Може ли да помагам? — пита момичето.
— Разбира се — Джейн отваря хладилника и гледа вътре. — Трябва на връщане да купя мляко и яйца.
Така и записва на бележката — „мляко и яйца“.
— Готова ли си за училище?
— Днес мога да я закарам аз — казва Майкъл.
— Чудесно.
— Сложи си яке — провиква се той след Емили. — Казаха, че ще е по-студено от обикновено. Отнася се и за майката.
Бързо целува Джейн по носа.
— Да, татко. Благодаря, татко!
— Няма за какво, умничката ми.
— Обичам те — пошепва му Джейн.
— Аз също. Обади се след разговора с учителката.
— Добре.
Джейн тръгва след Майкъл в антрето. Помага на Емили да облече якето си на розово-жълти цветя.
— Приятен ден, кифличке! — коленичи, за да я целуне.
Усеща как ръцете на дъщеря й се увиват около врата й. Неохотно се откъсва от детската прегръдка.
— Ще се видим след някой и друг час в училище.