Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Преди да се регистрират в мотела, Грейс се опита да изпадне в транс, а Кайл бе направил всичко, за да й помогне, но тя не беше в състояние да преодолее бариерата между този свят и отвъдния. Нещо лежеше на пътя, една стена, която никога не беше срещала преди, една зла и задържаща сила. Грейс беше сигурна, че Сатаната е там, в задната част на пикапа и й пречеше да влезе в царството на духовете. Всичките й молитви не бяха достатъчни, за да подгонят дявола и я приближат до Бога.
Победени, те бяха спрели за през нощта при мотела и бяха вечеряли заедно в малкия ресторант. Повечето от тях бяха твърде уморени или твърде уплашени, за да ядат много или да говорят. После всички отидоха в своите отделни стаи, като монаси в килии, за да се молят, мислят и почиват.
Обаче сънят убягваше на Грейс.
Нейното легло беше твърдо и удобно, но я разсейваха гласове от царството на духовете. Въпреки че не беше в транс, те й говореха от отвъд, отправяха предупреждения, които тя не можеше съвсем да разбере, задаваха й въпроси, които тя не можеше съвсем да долови. За пръв път, откакто Грейс бе получила този Дар, тя не беше в състояние да общува ясно със света на духовете и беше разтревожена и уплашена. Грейс се страхуваше, защото знаеше какво означава това: Дяволската сила на земята се увеличаваше бързо. Увереността на Звяра беше нараснала до такава степен, че той можеше сега дръзко да се намесва между Грейс и нейния Бог.
Здрачът идваше по-бързо, отколкото се очакваше.
Вратите на Ада бяха широко отворени.
Въпреки че Грейс не можеше повече да разбира гласовете на духовете и въпреки че техните викове бяха приглушени и изкривени, тя откриваше в тях една настойчивост и знаеше, че пъкълът се мержелее в далечината.
Може би, ако си отпочинеше, ако поспеше малко, Грейс щеше да стане по-силна и по-добре подготвена, за да преодолее бариерата. Но нямаше никаква почивка в тези ужасни времена.
През последните няколко дни Грейс беше отслабнала с пет фунта и очите й смъдяха от липса на сън. Тя копнееше за него. Обаче неразбираемите гласове на духовете продължаваха да я нападат като някакъв бурен поток, като порой от съобщения от друг свят. — Тяхната настойчивост я заразяваше и тласкаше към ръба на паниката.
Не оставаше време. Момчето ставаше все по-силно.
Имаше твърде малко време, за да се направи всичко, което беше необходимо.
Имаше твърде малко време. А, може би, вече нямаше никакво…
Грейс беше завладяна не само от гласове, но също и от видения. Докато тя лежеше в леглото си и се взираше в тъмния таван, сенките внезапно оживяха. Диплите на нощта бяха се превърнали в наподобяващи кожа черни крила и нещо отвратително се спусна от тавана… Не!… и падна върху нея, пляскайки с криле, съскайки, плюейки в лицето й. Нещото беше слузесто и студено… О, Боже, не, моля!… с дъх, който вонеше на сяра. Тя се давеше, размахваше ръце и се опитваше да вика за помощ, но гласът й изневеряваше по начина, по който тя бе изневерила на Бог. Ръцете й бяха притиснати. Започна да рита. Краката й бяха притиснати, тя се гърчеше, съпротивляваше. Здрави ръце я мачкаха, притискаха, удряха. Един мазен език лижеше лицето й. Тя виждаше тъмночервени огнени очи да се взират надолу в нея, една усмихваща се уста пълна с ужасни остри зъби, един пробит нос, едно кошмарно лице, което беше отчасти човешко, отчасти свинско или като лицето на прилеп. Накрая Грейс беше в състояние да говори, но само шепнешком. Тя френетично извика някои от Божиите имена, имената на някои светии и онези свещени думи, които имаха ефект върху демона-сянка. Той се отдръпна от нея, очите му помръкнаха и вонята на неговия дъх отслабна. После, той се издигна към тавана и бързо изчезна в един тъмен ъгъл.
Грейс седна в леглото и отхвърли заплетените завивки. После се премести до края му и посегна към нощната лампа. Ръцете й трепереха. Сърцето й биеше така силно, че болката се разпростираше по целите й гърди и като че ли гръдната й кост щеше да се счупи. Накрая тя успя да включи лампата до леглото. В стаята не дебнеше никакъв демон.
Грейс запали другите лампи и отиде в банята.
Демонът го нямаше и там.
Обаче тя знаеше, че той е бил истински, да, ужасно истински. Знаеше, че това не бе просто въображение или лудост. О, да. Тя знаеше. Знаеше истината. Грейс знаеше ужасната истина…
… но това, което не знаеше, беше, как бе дошла от банята до пода в краката на голямото легло, където бе се намерила впоследствие. Очевидно, тя беше припаднала в банята и после бе допълзяла до леглото. Грейс не можеше да си спомни нищо. Когато дойде на себе си, тя бе гола, по корем и плачеше тихо, драскайки по килима.