Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
— Ще влезем през вратата на кухнята.
Те завързаха Чубака при задния вход, изтриха си краката, отърсиха дъжда от себе си и влязоха вътре.
Светложълтата кухня беше уютна и топла.
Мисис Мадиган чистеше и режеше зеленчуци на една дъска до мивката. Тя беше с прошарена коса, кръгло лице и също толкова от типа Норман Рокуел, колкото нейният съпруг. Мисис Мадиган настоя да налее кафе на Чарли и Кристин и забърка горещ шоколад за Джоуи, който не пожела да говори и с нея, нито й се усмихна.
Мадиган поиска за джипа с двадесет процента повече от нормалната цена, но Чарли се съгласи без колебание, а на стареца беше трудно да скрие изненадата си.
— Ами… отлично! Ако се върнете утре с един чек…
— Аз бих предпочел да платя в брой и да взема джипа тази вечер — прекъсна го Чарли.
— В брой ли? — попита слисан Мадиган. — Ами… хм… мисля, че така ще е добре. Но писменото оформяне…
— Дължите ли още нещо на банката или имате разписката, че всичко е изплатено?
— О, всичко е наред. Имам я разписката ето тук.
— Тогава ние можем да се погрижим за писменото оформяне тази вечер.
— Вие ще трябва да имате проведен тест за изхвърляне на изгорели газове, преди да можете да подадете молба за регистрация на ваше име.
— Зная. Това е първото нещо, което ще направя утре сутринта.
— Но ако възникне някакъв проблем…
— Вие сте честен човек, мистър Мадиган. Сигурен съм, че сте ми продали първокласна машина.
— О, такава е! Грижил съм се добре за нея.
— Това е достатъчно за мен.
— Вие ще трябва да говорите с вашия застрахователен агент…
— Ще го направя. Междувременно, аз съм осигурен за двадесет и четири часа.
Бързината, с която Чарли искаше да действа, комбинирана с предложението за плащане в брой на място, не само изненада Мадиган, но го правеше неспокоен и донякъде подозрителен. Обаче, беше му платено осемстотин или деветстотин долара повече, отколкото бе очаквал да получи и това беше достатъчно, за да осигури неговото спокойствие.
Петнадесет минути по-късно, те напуснаха с джипа и нямаше никакъв начин, по който Грейс Спайви или полицията да могат да проследят тази продажба.
Въпреки че дъждът продължаваше да вали и въпреки осветяваното от мълнии небе, нощта изглеждаше по-малко заплашителна, отколкото преди да направят сделката с Мадиган.
— Защо трябваше да купим точно джип? — попита Кристин, когато те откриха магистралата и се отправиха на север по 101.
— Там, където отиваме — отвърна Чарли, — ще се нуждаем от кола с двойно предаване.
— Къде е това?
— Евентуално… планините.
— Защо?
— Аз зная едно място, където ще можем да се скрием, докато Хенри или полицията намерят начин да спрат Грейс Спайви. Собственик съм на част от една хижа в Сиера, горе, близо до Таху.
— Това е толкова далеч…
— Но мястото е идеално. Това е един вид уговорка за едновременно ползване с още трима собственика. Всеки прекарва по няколко седмици там всяка година, а когато никой от нас не я използва, я даваме под наем. Очакваше се това да бъде една скиорска хижа, но тя едва ли се посещава през най-лошата част от зимата, защото пътят към нея е без настилка. Тя бе замислена да бъде първата от двадесет хижи и местната аристокрация да павира пътя, но всичко се провали. И така, сега там има все още само един черен път, който никога не се почиства от сняг и да се стигне до това място през зимата не е лесно. Лоша инвестиция, както се казва, но сега, може би, аз ще имам полза от нея.
— Ние продължаваме да бягаме, да бягаме… Аз не съм свикнала да бягам от проблемите.
— Но тук не можем да направим нищо. Всичко зависи от Хенри и останалите мои хора. Ние трябва просто да не се показваме, за да останем живи. А никой няма да ни потърси горе, в планините.
— Вещицата ще ни потърси — обади се от задната седалка Джоуи с нисък глас, изпълнен с досада и примирение със съдбата. — Тя ще ни преследва и ще ни намери. Ние не можем да се скрием от вещицата.
47.
Както обикновено, Грейс не можеше да спи.
След като напуснаха Санта Барбара и се движиха известно време на север — десет души в два бели пикапа и един стар син автомобил — накрая спряха при един мотел в Соледад. Бяха загубили момчето. Грейс беше сигурна, че то продължава да се движи към северната част на щата (чувстваше това в костите си), но не знаеше точно къде. Тя трябваше да спре и чака новини или Божие упътване.