Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
50.
Джипът, както беше предсказал Мадиган, беше в отлично състояние. Той изобщо не им създаваше никакви неприятности и те достигнаха Лейкс Таху в четвъртък следобед.
Кристин беше уморена, но Джоуи беше малко ободрен. Той показа известен интерес към преминаващите пейзажи и това беше една добра промяна. Джоуи не изглеждаше по-щастлив, а само по-бодър и тя установи, че до ден-днешен, той не беше виждал сняг, освен на снимки в списания, по телевизията и на филм. В Таху имаше сняг в изобилие. Дърветата бяха отрупани с него. Дебел пласт сняг бе покрил и земята. Внезапни пориви на вятъра завихряха падащите от стоманеносивото небе дребни снежинки и според новините по радиото тези вихрушки щяха да преминат през нощта в снежна буря.
Езерото се намираше на междущатската граница и беше наполовина в Калифорния, наполовина в Невада. В града Сауд Лейк Таху, от страната на Калифорния, имаше голям брой мотели (от които някои бяха учудващо запуснати за един така хубав и относително скъп район за почивка), множество дюкянчета за сувенири, магазини за спиртни напитки и ресторанти. От страната на Невада имаше няколко големи хотела и казина с почти всички видове хазартни игри, макар и не така атрактивни както в Лас Вегас. Северното крайбрежие беше по-слабо благоустроено и създадените от човека структури бяха по-добре интегрирани с терена, отколкото по южното крайбрежие. От двете страни на границата, и от северната, и от южната, беше най-красивата природа на земята, която много европейци наричаха „Американска Швейцария“: покрити със снежни шапки върхове, главозамайващи дори в облачен ден; огромни девствени гори от бор, ела, смърч и други вечнозелени дървета; едно езеро, което през лятото, когато не бе заледено, беше най-чистото, най-прозрачното и най-колоритното в света, с всички нюанси на синьото и яркозелено. То беше толкова чисто, че човек можеше да види дъното му на дълбочина от двадесетина метра.
Те спряха при едни хали на северния бряг, представляващи обширна, недодялана сграда, засенчвана от бор и смърч. Все още имаха доста от припасите, които бяха купили вчера в Санта Барбара, нещата, които изобщо нямаха възможността да сложат в хладилника и кухненските шкафове на Уайл Ауей Лодж. Разбира се, бяха се отървали от тези, които можеше да се развалят и добавиха: мляко, яйца, сирене, сладолед и различни видове замразена храна.
По искане на Чарли, касиерът беше опаковал замразената храна в картонена кутия с капак, отделно от другата. На паркинга, Чарли проби внимателно в кутията няколко дупки. Той беше купил от халите найлоново въже за простиране и с помощта на Кристин го промуши през дупките и пристегна кутията, към багажника отгоре на джипа. Температурата беше под нулата. Нищо на покрива нямаше да се разтопи по пътя за хижата.
Докато те работеха (Чубака ги наблюдаваше с интерес), Кристин забеляза, че много от колите на паркинга на халите бяха снабдени с багажници за ски. Тя винаги бе искала да се научи да кара ски. Често си обещаваше, че един ден ще взема уроци заедно с Джоуи, когато той станеше достатъчно голям. Щеше да бъде забавно. Сега, това вероятно беше само още едно нещо, което те никога нямаше да могат да правят заедно…
Тази мисъл беше ужасно тъжна. Невероятно тъжна.
Кристин знаеше, че трябва да поддържа духа си висок, дори само заради Джоуи. Той щеше да почувства нейния песимизъм и щеше да се отдръпне още по-дълбоко в психологическата дупка, в която бе пропаднал.
Тя обаче не можеше да се отърси от мрачното настроение, което й тежеше и нейният дух беше паднал и нямаше никакъв начин да го повдигне.
Кристин си внушаваше, че трябва да се радва на свежия и чист планински въздух. Но той й се струваше болезнено студен. Ако вятърът се засилеше, времето щеше да стане непоносимо. Внушаваше си, че снегът е красив и че тя трябва да му се радва. Но той изглеждаше мокър и отблъскващ.
Кристин погледна Джоуи. Той стоеше до нея и наблюдаваше как Чарли връзва последния възел на въжето за простиране. Джоуи приличаше повече на дребен възрастен човек, отколкото на дете. Той не направи снежна топка. Не изплези език, за да лови с него снежинки. Не тичаше и не се пързаляше по заледените участъци от паркинга. Не правеше нищо от нещата, които би правило едно малко момче, стъпващо за първи път през живота си на сняг.