Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
— Зная — отвърна Чарли.
Той освободи ръчната спирачка, включи колата, на скорост и я изкара от търговския център прецапвайки през големи локви.
— Сега накъде? — попита Кристин.
— Не зная.
46.
Известно време те пътуваха безцелно през Санта Барбара и съседния Монтесито, най-вече стараейки се да остават далеч от главни пътища и да обикалят от един жилищен район до друг, просто за да бъдат в движение.
Тук и там, при някоя пресечка, събиращата се от препълнените канали вода образуваше езеро, което правеше трудно или невъзможно преминаването. Мокрите дървета изглеждаха отпуснати и прогизнали. В дъжда и мъглата всички къщи изглеждаха сиви, независимо от цвета или стила си.
Кристин се страхуваше, че на Чарли са се свършили идеите. Още по-лошо, тя се страхуваше, че му се е свършила надеждата. Той не искаше да говори. Шофираше мълчаливо, взирайки се навъсено в умиваните от бурята улици. Досега, тя не беше осъзнавала напълно колко много е станала зависима от неговото добро настроение, от неговата увереност и от смелите му решения. Той беше лепилото, което я държеше да не се разпадне. Кристин никога не беше мислила, че ще може да каже такова нещо за някой мъж, който и да е той, но за Чарли трябваше да го каже. Без него, тя би била загубена.
Джоуи говореше, когато го заговорваха, а гласът му беше слаб и приглушен като гласа на призрак.
Чубака беше също толкова летаргичен и необщителен.
Те слушаха радиото, премествайки стрелката на скалата от станция с рок на станция с кънтри музика, до някоя, по която свиреха суинг и до друга с джаз. Музиката, независимо от вида си, звучеше еднообразно. Всички реклами бяха нелепи: когато бягаш от една банда луди, които искат да убият теб и твоето малко момче, кой го е грижа, дали една марка машинно масло, уиски, сини джинси или тоалетна хартия е по-добра от друга марка? Всичките новини бяха за времето, а те не бяха добри: наводнение в половин дузина градове между Лос Анджелис и Сан Диего; огромни вълни, разбили жилищни сгради в Малибу; свличане на земни пластове в Сан Клементе, Лагуна Бийч, Пасифик Палисейдс, Монтесито й на други места на север по бурната крайбрежна линия.
Личният свят на Кристин се беше разпаднал, а сега и останалият свят правеше отчаяни усилия да последва нейния пример.
Когато накрая Чарли спря да мисли и започна да говори, Кристин почувства такова облекчение, че почти заплака.
— Главното нещо, което трябва да направим — каза той, — е да се махнем от Санта Барбара, да намерим безопасно място, за да се скрием и да се спотайваме там, докато Хенри не възстанови отново работата на агенцията. Ние не можем да направим нищо, за да си помогнем, докато вниманието на всички мои хора не се насочи върху Грейс Спайви, притискайки нея и другите от тази проклета църква.
— И така, как ще се махнем от града? — попита Кристин. — Тази кола се издирва.
— Да. Освен това, тя се разпада.
— Ще откраднем ли друга?
— Не — отвърна той. — Първото нещо, от което се нуждаем, са пари в брой. Парите ни се свършват, а ние не искаме да използваме кредитни карти навсякъде, където отиваме, защото това оставя следа. Разбира се, няма значение, ако използваме картите тук, защото те знаят, че сме в Санта Барбара, така че ще трябва да започнем тегленето на всичките пари от кредитните карти.
Когато Чарли премина към действие, той вече се движеше със задоволителна скорост.
Първо отидоха до една телефонна будка, прегледаха жълтите страници и си записаха адресите на най-близките банкови служби на Фарго и Секюрити Пасифик. В окръга Ориндж, Чарли имаше сметка в първата, а Кристин във втората.
В една служба на Секюрити Пасифик, Кристин използва своята карта Виза, за да изтегли аванс от хиляда долара в брой, колкото максимално беше разрешено. В друг клон тя получи аванс от петстотин долара по нейната Мастеркард. В една трета служба, използвайки своята карта Америкън Експрес, Кристин взе чекове за пътуване на стойност две хиляди долара в деноминации по двадесет и по сто долара. После, пред същата банка, тя използва картата си за касиер-автомат, за да получи още пари в брой. Беше й позволено да тегли максимум триста долара наведнъж от компютъризирания касиер-автомат, а такива тегления можеше да прави само два пъти на ден. Следователно, тя можеше да добави шестстотин долара към тези хиляда и петстотин, които бе получила от Виза и Мастеркард. Имайки предвид двете хиляди в чекове за пътуване, тя събра всичко една пачка от четири хиляди и сто долара.