Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
— Сега нека видим какво мога да добавя до това — каза Чарли, заемайки се да търси някой клон на Уелс Фарго.
— Но тези пари трябва да са достатъчно за доста дълго време — каза тя.
— Но не и за това, което съм намислил — каза той.
— Какво си намислил?
— Ще видиш.
Чарли винаги носеше в портфейла си един празен чек. В най-близкия клон на Уелс Фарго, след като представи една поредица документи за самоличност и след като говори дълго с управителя, той изтегли 7500 долара от личната си сметка на стойност 8254 долара.
Той се безпокоеше, че полицията може да е информирала неговата банка за заповедта за неговия арест и че компютърът на Уелс Фарго би наредил на всеки касиер да повика органите на властта в момента, в който той се появи да тегли пари. Но късметът беше с него. Полицаите не бяха толкова бързи, колкото Грейс Спайви и нейните последователи.
В други банки те получиха парични кредити в брой чрез неговите карти: Виза, Мастеркард, Карт Бланч и Америкън Експрес.
Два пъти, по време на тяхното пътуване назад-напред из града, виждаха полицейски коли и Чарли се опитваше да се отстранява своевременно от пътя им. Когато това не беше възможно, той затаяваше дъх, сигурен че краят е дошъл, но те не спираха. Чарли знаеше, че късметът им няма да трае вечно. Във всеки момент някой полицай можеше да забележи регистрационния номер на колата или можеха отново да се сблъскат с хората на Спайви.
Къде беше предавателят, ако не в чантата на Кристин? Някъде трябваше да им предавател. Това беше единственото обяснение.
От минута на минута неговото безпокойство се засилваше, докато накрая той откри, че се облива в студена пот.
До късния следобед те бяха събрали общ фонд от повече от четиринадесет хиляди долара.
Дъждът продължаваше да вали.
Мракът се спускаше рано.
— Това е всичко — каза Кристин. — Дори да имаше още някакъв начин да изстискаме неколкостотин долара повече, всички банки са затворени. И така, сега какво?
Те спряха в един малък търговски център, където купиха нова чанта за Кристин, едно куфарче, в което Чарли да може да носи парите и един вестник.
Вниманието му привлече заглавие в долната половина на първата страница:
Той показа статията на Кристин. Стоейки под навеса пред един магазин за дрехи, те я прочетоха цялата, докато дъждът съскаше, трополеше и бълбукаше в падащия здрач. Техните имена и името на Джоуи бяха споменавани многократно, а в статията се казваше, че Чарли е търсен за разпит във връзка с разследването на едно убийство, но за щастие нямаше никакви снимки.
— И така, полицаите не търсят само мен — каза Чарли.
— Те искат да разговарят също и с Грейс Спайви. Това, все пак, е някакво утешение.
— Да, но те няма да са в състояние да й прикачат нищо — отбеляза Кристин. — Тя е твърде хлъзгава, твърде умна.
— Една вещица не се плаши от полицаи — каза мрачно Джоуи.
— Не бъдете песимисти — каза им Чарли. — Ако я бяхте видели с тези дупки в дланите и бяхте чули нейното бълнуване, щяхте да знаете, че тя се олюлява точно на самия ръб. Няма да се изненадам, ако тя се похвали с това, което е направила, когато полицаите разговарят с нея следващия път.
— Слушай, каза Кристин, — те сигурно я търсят в окръг Ориндж или може би в Лос Анджелис, но не и тук. Защо да не се обадим на полицаите — анонимно, разбира се — и да им кажем, че тя е в околността?
— Идеята е отлична — отвърна Чарли.
Чарли се обади от един телефонен автомат и говори кратко. Той разговаря с един сержант на име Пуласки и му каза, че в инцидента на Уайл Ауей Лодж, по-рано през деня, са били замесени Грейс Спайви и Църквата на Здрача. После описа белите пикапи и предупреди Пуласки, че Служителите на Здрача са въоръжени с автоматични оръжия. Чарли затвори без да отговори на нито един от въпросите на сержанта.
Когато бяха отново в колата, Чарли отвори вестника на страницата с обяви, намери раздела „Продажби“ под заглавието „Автомобили“ и започна да чете.
Къщата беше малка, но добре поддържана. Конструкцията й беше Кейп Кодстайл — бледосиня с бели кепенци, бели прозоречни рамки и бе необичайна за Калифорния. Лампите в края на пътеката и тези на стълбовете при входа бяха месингови с оформени като пламък абажури. Приличаше на топло уютно убежище от бурята и всички други превратности в живота.