Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Чарли усети един внезапен копнеж за своя дом в Норд Тъстин. Той почувства със закъснение ужасния удар от новините, които беше му съобщил Хенри тази сутрин: Неговата къща, подобно на къщата на Кристин, е изгоряла до основи. Той си беше казал, че застраховката ще покрие загубата. Беше си казал, че няма смисъл да плаче над разсипаното мляко. Беше си казал, че има по-важни неща, за които да се безпокои, отколкото за загубеното в огъня. Но сега, без значение какво си беше казвал, той не можа да пропъди тъпата болка, която бе завладяла сърцето му. Стоейки тук, в мразовития февруарски мрак, мокър до кости от дъжда, уморен и изпълнен с тревога, натоварен с отговорността за безопасността на Кристин и Джоуи (една съкрушаваща тежест, която нарастваше с всеки изминат час), Чарли беше завладян от един мъчителен копнеж по своя любим стол и по близките му книги и мебелировка на неговия кабинет.
Спри, каза си гневно той. Няма никакво време за сантименталности и самосъжаление. Никакво време, ако възнамерява да остане жив.
Неговата къща беше купчина камъни.
Неговият любим стол беше превърнат на пепел.
Неговите книги бяха изгорели без остатък.
Заедно с Кристин, Джоуи и Чубака, Чарли изкачи стълбите към входа и позвъни на звънеца.
Вратата отвори един белокос, шестдесетгодишен мъж в кафяв пуловер.
— Мистър Мадиган? — попита Чарли. — Аз се обаждах преди малко относно…
— Вие сте Пол Смит — каза Мадиган.
— Да — потвърди Чарли.
— Влезте, влезте. О, вие имате куче. Ами, просто го вържете тук, на входа.
— Боя се, че ще изцапаме килима ви — каза Чарли, гледайки покрай Мадиган светлобежовия килим във всекидневната. — Това ли е автомобилът, там, в алеята за паркиране?
— Точно така — отвърна Мадиган. — Почакайте за момент, за да взема ключовете.
Те чакаха мълчаливо на входа. Къщата беше на един хълм над Санта Барбара. Градът долу премигваше и проблясваше в тъмнината отвъд завесата на дъжда.
Когато Мадиган се върна, той носеше мушама, качулка и гумени ботуши. Кехлибарената светлина от лампите на входа смекчаваха бръчките на лицето му. Ако те правеха филм и търсеха мил доброжелателен дядо, Мадиган щеше да бъде напълно подходящ за тази роял. Той прие Кристин и Джоуи за съпругата и сина на Чарли и изрази загриженост относно това, че бяха излезли навън в толкова лошо време.
— О, ние сме родом от Сиатъл — излъга Кристин. — Свикнали сме с такова време.
Джоуи се беше затворил още повече в своя личен свят. Той не разговаря с Мадиган, нито се усмихна, когато старецът го закачи. Но тъй като старецът не го познаваше, неговото мълчание и сериозност приличаха повече на срамежливост.
Мадиган явно желаеше да продаде големия джип, макар да не осъзнаваше колко очевидно е неговото желание. Той си мислеше, че е невъзмутим, но продължаваше да обръща внимание на малкия пробег (3200 мили) на колата, на изглеждащите нови гуми и на други привлекателни особености.
След като поговориха известно време, Чарли разбра положението на човека. Мадиган беше се пенсионирал преди една година и бързо беше открил, че социалното осигуряване и скромната пенсия бяха недостатъчни, за поддържане начина на живот, който той и неговата жена бяха водили преди. Те имаха две коли, една лодка, големия джип и два снегомобила. Сега трябваше да избират между водния и зимния спортове, така че бяха решили да се освободят от джипа и снегомобилите. Мадиган говореше с горчивина. Той се оплакваше надълго и нашироко от всички данъци, които правителството бе изсмукало от джобовете му, докато е бил млад.
— Ако бяха взели само десет процента по-малко — каза той, — аз щях да имам пенсия, която би ми позволила да живея като цар през останалата част от живота си. Но за съжаление те ме докараха до това положение.
Единствената светлина беше от двете лампи на гаража, но Чарли не видя никакви видими повреди по купето, нито някакви признаци за ръжда или недобро поддържане. Двигателят запали веднага, без пращене или чукане.
— Може да направим една обиколка, ако желаете — предложи Мадиган.
— Не е необходимо — отвърна Чарли. — Нека поговорим за сделката.
Лицето на Мадиган светна.
— Елате вътре — каза той.
— Не ми се иска да изцапам килима ви.