Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Пада назад, смее се, лед в косите ù, шепа кадифени венчелистчета пърхат надолу, за да кацнат на голите ù гърди...
Никога не е студено тук.
Винаги заедно.
Заля ме тъга. Едва не се задавих с нея.
Той има толкова много амбиции.
Тя има само една. Да обича.
Можеше да се поучи от нея.
Мъничките диаманти от половината на наложницата (не можех да се принудя да кажа моята, особено след като стоях толкова близо до леглото на краля) изобщо не бяха угаснали. Бяха станали нещо друго, когато бяха преминали в тази половина на спалнята, и сега трепкаха в тъмния въздух – среднощни светулки, примигващи със син пламък.
Леглото беше драпирано с черни завеси, които пърхаха около купове меки като коприна черни кожи и изпълваше една трета от стаята. Това беше частта, видима от другата страна. Отидох до него и плъзнах ръка по кожите. Бяха гладки, чувствени. Исках да се изтегна гола и никога да не си тръгвам.
Намирах бялата топла половина утешителна и позната, но тук, в далечния край на огледалото, също имаше красота. Нейният свят беше яркият и възхитителен летен ден, който не крие тайни, а неговият беше тъмната, блещукаща нощ, където всичко е възможно. Обърнах глава нагоре. Дали черният таван толкова високо над мен беше изрисуван със звезди, или нощното небе беше отрязано от друг свят и донесено тук за мое удоволствие?
Бях в неговата спалня. Помнех това място. Бях дошла. Щеше ли да дойде и той? Щях ли най-после да видя лицето на моя отдавна изгубен любовник? Ако той беше моят възлюбен крал, защо бях толкова уплашена?
Бързай! Почти си тук... Ела бързо!
Заповедта дойде от отвъд гигантски сводест отвор в далечния край на спалнята. Призивите бяха отвъд способностите ми да ги отхвърля. Хвърлих се в бяг, следвайки гласа на моя Хамелнски свирач[14].
Някога кралят поставял Сийли кралицата над всички други, но някъде през еоните нещата се променили. Той се чудил върху това хиляди години, изучавал я, предизвиквал я с неуловими тестове, в опит да разгадае дали проблемът лежи в него, или в нея.
Бил утешен в деня, в който осъзнал, че не било от техен дефект, а двамата, които били вечната спойка на расата си, се отдалечавали, защото тя била Застой, а той бил Промяна. Било в тяхната природа. Учудващото било колко дълго останали заедно.
Той не можел да спре развитието си, както и тя не можела да промени своята инертност. В този момент кралицата била точно това, което щяла да бъде винаги.
По ирония майката на тяхната раса, която владеела Песента на Сътворението, която можела да извърши най-великите дела от цялото сътворение, не била Създател. Тя била сила без чудо, задоволство без радост. Какво е съществуването без чудо и без радост? Нещо безмислено. Празно.
А тя мислела, че той е опасен.
Той започнал да се изплъзва по-често, да изследва светове без нея, да жадува за неща, които не можел да назове. Яркият глупав двор, който някога намирал за безобидно забавен, станал за него място на празни стремежи и преситен вкус.
Изградил крепост на свят от черен лед, защото този свят бил антитеза на всичко, което кралицата била избрала. Тук, в неговия мрачен, тих замък, той можел да мисли. Тук, където няма крещящи столове или ярко облечени придворни, той можел да усети как нараства. Не бил удавен в непрестанно дрънчащ смях, в постоянни незначителни спорове. Тук бил свободен.
Веднъж кралицата го потърсила в неговия леден замък и той бил развеселен да види ужаса ù, когато цялото ù ярко оперение било изсмукано от странната светлина на света, който той бил избрал и която правела всичко черно, бяло или синьо. Този свят задоволявал нуждата му от спартанско обкръжение, докато размишлявал върху сложността на своето съществуване и решавал какво е следващото нещо, което ще бъде. Това било след като намерил наложницата си, много след като осъзнал, че вече не е способен да търпи собствения си народ за повече от няколко кратки часа, но преди да започне да се опитва да направи своята възлюбена във Фае като себе си.
Кралицата била прелъстителна, била пълна с лукавство, била надменна. Най-накрая се опитала да използва малка част от Песента върху него, но той бил подготвен за това, защото също като нея, той виждал в бъдещето толкова напред, колкото било възможно, и бил предвидил този ден.
Те се държали на разстояние един от друг с оръжия в ръка за първи път в историята на тяхната раса.