Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
- Какво мислите? - запита Бовоар, докато сядаше в креслото срещу шефа си.
Никол се бе уединила на дивана, зачетена в някакво списание, и наказваше Гамаш с мълчание. Габри и Оливие си бяха легнали.
- Йоланд - отвърна Гамаш. - Все се връщам към нейното семейство. Толкова следи от разследването сочат натам. Замерянето с патешки тор, слагането на тапетите. Андре притежава ловен лък.
- Но няма дървен - отбеляза Бовоар.
- Възможно е да го е унищожил - предположи Гамаш, - но тук въпросът е защо изобщо би го използвал. Защо някой би използвал стар дървен лък, вместо нов метален модел?
- За жена е по-лесно да ползва дървен, особено стар модел - подхвърли Бовоар. Тази част от всяко разследване му беше любима. Да седи с шефа си до късно през нощта с напитка на масата и камина в близост и да обсъжда престъплението с Гамаш. - Видяхме това със Сюзън Крофт, която не успя да използва модерния лък, но имаше опит с по-стария. Да се върнем на Йоланд обаче. Тя несъмнено е запозната с картините на леля си, вероятно по-добре от всеки друг, а художествената дарба се предава по наследство. Ако се поровим, нищо чудно да открием, че и тя се е занимавала с изобразително изкуство някога. Тук явно всички са таланти, изглежда е някакъв природен закон.
- Добре, нека допуснем, че е така. Защо й е на Йоланд да убива Джейн?
- Заради парите или къщата, което е едно и също. Ако е мислела, че е наследница, нищо чудно да е подкупила онзи нотариус мошеник от Уилямсбърг да й даде информация. Трябва да е била силно мотивирана да се докопа до завещанието на леля си.
- Съгласен съм. Но каква е връзката с „Един ден от събора“? Какво може да е било изобразено на картината, за да иска Йоланд да го промени? Темата й е заключителното шествие на тазгодишния събор, но явно е нарисувана в чест на Тимър Хадли. Как е могла Йоланд да се е добере до картината и дори да е успяла да я види, защо й е да я променя?
Въпросът му бе последван от тишина. След няколко минути Гамаш продължи:
- Добре, нека огледаме другите заподозрени. Какво ще кажете за Беи Хадли?
- Защо се спряхте на него? - попита Бовоар.
- Защото е разполагал с достъп до лъковете, може да стреля и познава отлично местността, бил е довереник на госпожица Нийл и умее да рисува. Явно го бива. Освен това е в борда на директорите на „Артс Уилямсбърг“, така че сигурно разполага с ключ за галерията. Би могъл да влезе в нея във всеки един момент и да види „Един ден от събора“.
- А мотив? - запита Бовоар.
- Това е проблемът. Няма ясен мотив, нали така? Защо ще убива Джейн Нийл? Не е заради парите. Тогава?
Гамаш се втренчи в притихналите пламъци на камината, докато си блъскаше главата за отговор. Зачуди се дали не се старае твърде много да избегне следващото заключение.
- О, хайде. Питър Мороу го е направил. Кой друг? - Не му се наложи да вдига поглед, за да разбере кой е авторът на това твърдение.
Тиквата от корицата на списание „Хароусмит кънтри лайф“ сякаш бе оживяла.
Все още в кухнята на Джейн, Клара гледаше втренчено отражението си в прозореца. Оттам я гледаше призрачното лице на изплашена жена. Теорията й имаше логика.
„Игнорирай я - обади се вътрешният й глас. - Не е твоя работа. Остави полицията да си върши работата. И не казвай нищо, за бога.“
Етасът бе много изкусителен, обещаваше й спокойствие и мир, и продължаване на безметежния й живот в Трите бора. Ако решеше да предприеме каквото и да било въз основа на теорията си, щеше да обрече на гибел този живот.
„А ако се заблуждаваш? - подразни я гласът. - Ще причиниш болка на много хора.“
Клара обаче знаеше, че не се заблуждава. Просто се боеше да не загуби живота, който толкова харесваше, и мъжа, когото обичаше.
„Той ще побеснее. Ще го отрече - пищеше изпадналият в паника глас в главата й. - Ще те обърка. Ще те накара да се чувстваш ужасно, задето си посмяла да изкажеш подозрението си. Най-добре си дръж устата затворена. Можеш да загубиш всичко и да не получиш нищо в замяна. А и никой няма да узнае. Никой никога няма да разбере, че си премълчала истината.“
Но Клара бе наясно, че гласът я лъже, винаги го правеше. Тя самата знаеше истината и това рано или късно щеше да унищожи живота й, дори ако премълчи.
Гамаш лежеше на леглото, втренчен в „Един ден от събора“. Докато гледаше стилизираните изображения на хора и животни и си припомняше кой какво е казал през изминалите две седмици, в главата му бушуваше водовъртеж от дочути разговори.