Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Горкият крал Хенри никога не бе забелязал колко далеч са стигнали, колко забита и силна бе станала лозата. Естествено, че не беше. Едуард също доскоро бе сляп за степента на влияние, която мъже като Уорик и сър Джон Невил от Нортъмбърланд имаха; на Фокънбърг, граф на Кент; на херцог Норфолк, с майка от рода Невил; на Джордж Невил, архиепископ на Йорк. Крал Едуард стисна челюст и погледна към прозорците на странноприемницата с изглед към кръстовището. Елизабет му беше нарисувала ужасяваща картина. Нима щеше да управлява единствено тогава когато не засягаше интересите на Невилови? Нямаше да позволи такова нещо, не и сега, когато беше наясно с това. Дори да се въздържи от кладата, която жена му искаше да види, нямаше да е зле да подреже някои части от този тъмен израстък.

Архиепископ Джордж Невил излезе от странноприемницата, привлечен от слуха, който се разнесе из стаите, че самият крал е застанал отпред. Всякакво движение на стотици метри около тях бе спряло и минувачите замръзваха на място, за да погледат младия мъж, който управляваше Англия.

Архиепископът бе коленичил пред краля по време на коронацията му. Сега беше облечен в хубава наметка и под нея свещеническа роба, но щом видя, че кралят наистина е дошъл, не се поколеба и отново падна на едно коляно в краката му. Рицарите около Едуард имаха изражения на гладни вълци. Не един от тях посегна към меча, докато архиепископът приближаваше. Джордж Невил застана със сведена глава и Едуард му прошепна да се изправи.

— Толкова много мъже и коне! — тихо възкликна той. — Аз съм ваш слуга, Ваше Величество. Чакам вашите заповеди.

Макар че Джордж Невил беше с цяла глава по-нисък от краля и бе църковен служител, той имаше широки рамене като всеки един от присъстващите рицари. Застанал изпънат като струна, не излъчваше нито чувство за вина, нито пък страх, просто отвръщаше на втренчения им поглед хладнокръвно и спокойно.

— Дойдох тук, за да си взема обратно Големия печат, Ваше Преосвещенство — рече Едуард. — Можете да го предадете на Робърт Къръм тук, оглавяващ архивите. Той ще го съхранява.

Джордж Невил пребледня и опули очи.

— В такъв случай уволнен ли съм от поста си, Ваше Величество? С нещо обидих ли ви? С нещо не изпълних задълженията си ли?

Той виждаше, че Едуард започва да се чувства неудобно, по врата и лицето му плъзнаха червени гневни петна.

— Няма такова нещо, Ваше Преосвещенство. Просто реших да предам Големия печат на друг служител.

— Но кой в такъв случай ще назначи съдиите и съдебните състави по делата, които вече са ми били представени? Към кого да се обърнат моите молители, какво да ги посъветвам, Ваше Величество? Аз… не мога да разбера…