Храмът на смъртта [bg]

— Кой? — попита любопитно Теламон.

— Дарий го нарича Митра и го пази в тайна. Писах на Великия цар с предложение да му разкрия някои тайни. Съобщих му, че се наричам Наифат и че може да се свърже с мен в Троя. После седнах и зачаках. Можеш да си представиш какво стана след това. Митра се появи. Беше преоблечен като търговец. Беше разпитвал на пазара. Търговците, естествено, го бяха упътили към храма. Дали съм знаела кой е Наифат? Обеща ми защита, таланти злато и почетно място в персийския двор, когато пожелая. Но междувременно — Антигона отмахна кичур коса от лицето си — щях да служа на него и на господаря му. Само те двамата щяха да знаят за моето съществуване. В замяна аз обещах да им осигуря колкото се може повече сведения за Филип, македонския двор и най-вече планираното нашествие в Азия. Щом Филип изпрати Парменион да създаде предмостие, аз станах още по-полезна. Македонците често идваха тук. На свой ред аз посещавах лагера им. Те ме почитаха като роднина на Филип, жрица на Атина, гъркиня. Имаха ми доверие и научавах много тайни.

— И ги предаваше на Митра?

— Разбира се.

— Как ставаше това? С писма?

— Понякога. Друг път той идваше тук.

— Но как? — попита Теламон. — Парменион има шпиони. Този храм е бил под наблюдение.

— Троя е древен град. Подземен тунел свързва храма с пещерите извън градските стени.

Теламон присви очи.

— Показах на Митра откъде се влиза. Тунелът е много стар, издълбан в камъка, стабилен. Той идваше и си отиваше, когато си поиска. Винаги беше доволен от онова, което му съобщавах. Намеренията на Филип, интригите в македонския двор, броят и уменията на войниците, запасите, придвижването. — Тя сви рамене — и най-вече заговорите на Олимпиада срещу съпруга й — убийството на Филип и мнението ми за Александър.

— А момичетата от Тесалия? — попита Теламон. — Данъкът заради убийството на Касандра?

— Една от безумните идеи на Филип. Искаше да направя училище за жрици, които да използвам за подслушване и шпиониране.