Храмът на смъртта [bg]

— Искам да изпратите девет от тях в Атина! — извика Александър. — Със следното съобщение „Александър, син на Филип и гърците, до Атина и всички гръцки градове, освен Спарта…“ Останалата част от съобщението беше кратка и ясна, описваше голямата победа. Зад Александър Теламон видя другите командири, насядали около маса в палатката. Между тях сновяха писари и разгръщаха карти. Царят продължи да диктува писма. Говореше бързо, даваше нареждания, получаваше доклади. После се обърна и засенчи очи.

— Страхотна победа, а, Теламон? Боговете показаха каква е волята им. — Усмивката изчезна от устните му. — Виждал ли си Клеон?

Теламон поклати глава.

— Той вероятно е избягал колкото се може по-надалеч — сухо отбеляза Александър — и сега се връща бавно. Но ние имаме недовършена работа, нали? Истината трябва да се разбере! — Царят махна с ръка. — Направи го бързо и тайно. После ме уведоми. И — Александър повика Теламон по-близо — не взимай червенокосата. Група копиеносци ще те придружи до Троя.

После погледна с привидна невинност смайването, изписано на лицето на Теламон.

— Какво има, лекарю?

— Троя! — ядосано възкликна Теламон. — Трябва да замина за Троя сега?

— Както би казал добрият ни учител Аристотел — прошепна Александър, — във всяко нещо има логика. Ти знаеш кой е Наифат, нали? Знаеш кой е убиецът, как са извършени убийствата, кой е предателят.

Теламон почувства слабост и седна на един стол.

— Ти си подозирал през цялото време! — прошепна той. — Играли сме си на гатанки и на сенки. И ето го сега — Александър победителят, хитрият политик. Каква роля играеше в лагера при Сестос?

Царят присви очи.

— Ами… на объркан и неопитен войник.

— Нещо повече! — продължи Теламон. — Принасяш жертви на кой ли не бог! Тревожиш се по кой път да тръгнеш; картите, водачите, тържествата в Троя. Всичко беше преструвка, ти вече беше решил какво да правиш, къде да отидеш и как да осъществиш мечтата си! Ти си играеше с нас! Заблуди мен, заблуди всички. През последните няколко дни стигнах до някакво заключение с помощта на логиката, размишлението и доказателствата. А ти си го знаел през цялото време!

— Разбира се! — остро се изсмя Александър. — Не, излъгах те, просто подозирах и се чудех дали съм прав. Трябваше да заблудя всички. Помниш ли когато се бихме с Дроксений? Победих го не защото бяхме по-силни или по-добри с меча, а с хитрост. Същото стана и в този случай. Заблудих Арсит и командирите му. Сега играта свърши. Време е да пометем всичко, да изхвърлим боклука, да се изправим срещу предателя.