Храмът на смъртта [bg]

— Откъде знаеш?

— Видях такива на пазара отвън. Купила си две еднакви и си дала едното на Критий, за да държи картите си в него.

Антигона седеше, потупваше с пръсти по устните си и гледаше в някаква точка, високо над главата на Теламон.

— Знае ли Александър всичко това?

— Ще разбере. Нещата се объркаха, нали? Аспазия беше опитна убийца. Бърза и смъртоносна с ножа. Тя е проследила Херкулес извън лагера и го е убила. Бърз удар по главата, а после е сложила камъни по джобовете му и го е хвърлила в блатото. После се е върнала там рано сутринта…

— За какво?

— Трябвало е да се отърве от малкото ковчеже на Критий. Скрила го в кошница и се престорила, че отива да бере цветя и билки. Но Фуриите я следвали. Била нервна, възбудена и бързала да се отърве от уличаващото доказателство. Направила грешка. Оставила кошницата, извадила ковчежето и или се подхлъзнала, или кожената дръжка на капака се заклещила в пръстите й. Препънала се и паднала в блатото. Одрасканите й пръсти са от дръжката, а раната на челото си получила, вероятно когато се ударила в него. Изгубила съзнание. Ковчежето се изплъзнало от ръцете й и потънало. Тя започнала да се бори, но това само влошавало положението. Кал влязла в устата и гърлото й. Умряла бързо и трупът й останал на повърхността на тресавището.

— Беше глупаво момиче — съгласи се Антигона. — Каква глупава грешка, тя застраши всички ни.

— Ти беше много разтревожена. Аспазия се била отървала от ковчежето, но Селена била разстроена — тя беше най-уязвимата от трите ви. Само боговете знаят какво би могла да направи в истерията си. Но ти си студенокръвно чудовище, Антигона. Реши да използваш собствената си помощничка, за да пролееш още кръв и да задълбочиш тревогата. Дала си на Селена чаша вино с голяма доза приспивателно. Тя легнала на походното легло в далечния край на палатката, точно до стената, с гръб към входа. Преди да тръгнеш за пира при Александър, си се навела да я целунеш за лека нощ и си забила един от ножовете, купени от някой странстващ търговец, между ребрата й. Дълбоко заспала, с уста, запушена от твоите предателски устни, тя почти не се съпротивлявала, после е замряла. Оставила си съобщението и си излязла. Според всички Селена спяла на леглото си, обърната с гръб към пазача.