Храмът на смъртта [bg]

Теламон, изстинал от страх, стоеше в нощния въздух, разстроен от новото дрънкане на оръжие и ужасяващите крясъци на умиращите. Редиците на гръцките наемници изчезнаха в кървавия бой.

— Видях достатъчно — прошепна Теламон, обърна коня си и се запъти надолу към реката. Последствията от битката се виждаха навсякъде. На някои места труповете бяха скупчени по два-три един върху друг. Земята беше хлъзгава от кръв. Навсякъде се натъкваше на ужасяващи картини на търкалящи се по земята отсечени крайници. Отсечена глава с опулени очи и прехапан език лежеше, заплетена в клоните на един храст. Полудели от болка коне се гърчеха на земята и отчаяно се опитваха да се изправят. Ранените, които можеха да ходят, се отдалечаваха с окървавени лица и тела. Един персиец седеше облегнат на дърво — беше разсечен от врата до слабините; вътрешностите му се бяха изсипали, но очите му още мигаха и устните му мърдаха, а от гърлото му се носеше странен бълбукащ звук. Минаващ стрелец — критянин преряза гърлото му и започна да го претърсва за ценности, без да обръща внимание на присъствието на Теламон. Тук-там се виждаха светлини от факли, докато войниците обикаляха бойното поле за плячка или да търсят изгубени другари. Наемниците на Александър се занимаваха с тази отвратителна работа. Ранените гърци бяха премествани и за тях се грижеха лечителите и помощниците им, но персите получаваха само милостиво прерязване на гърлото от ухо до ухо.

Теламон чу писък от близките храсти на брега. Слезе от коня и го поведе натам. Група тесалийски конници бяха хванали млад персиец, бяха го съблекли и проснали по корем и се канеха да се гаврят с него. Персиецът се загърчи, когато един тесалиец клекна пред лицето му с вдигната фустанела.

— Престанете! — извика Теламон.

Тесалийците скочиха на крака и извадиха мечовете си.

— Аз съм Теламон, лекар на Александър! — Той извади печата на царя.

Конниците се отдалечиха. Персиецът се изправи. Теламон видя, че е младеж на не повече от седемнадесет лета. Вдигна една наметка и му я хвърли.

— Облечи се. — После посочи коня. — Вземи го и препускай колкото можеш по-бързо далеч от този ужас.

Без да изчаква реакцията на персиеца, той се обърна и се плъзна надолу по брега. Срещна група щитоносци, които молеха за помощ. Той спря, за да превърже раните им, но беше толкова изтощен, че дори не си спомняше как се прави превръзка. Един от войниците го хвана за ръката и го преведе през брода. На другата страна видя факла, чу гласове. Хора се струпаха около него, задаваха му въпроси. Касандра с пребледняло лице и разтревожени очи му подаде чаша вино. Хвана го за ръката и го накара да пие. Осъзна, че се препъва в мрака и пропълзява под една каруца, където заспа с Касандра до себе си.

Събуди се рано сутринта, защото един войник го риташе по крака. Касандра протестираше, мъжът й отговаряше с неприлични жестове.

— Добре! Добре! — Теламон изпълзя изпод каруцата. Погледна към небето и прецени, че трябва да е късна сутрин. В обоза цареше оживление. Пленници отиваха нанякъде под стража. Плячката от персите се пренасяше през брода. Наоколо бързаха войници с импровизирани носилки, с които пренасяха ранените македонци до малката горичка, където бяха опънати палатките на лечебницата.