Храмът на смъртта [bg]

— От години — отвърна тя. — Очаквах теб или някой като теб от толкова отдавна, че вече съм забравила откога.

Антигона се изправи, отиде до един шкаф и извади чаша. Напълни я с вино и я занесе на Теламон, който след като беше зарезил вратата, седеше на тясната пейка, която се простираше по цялата стена. Жрицата му подаде чашата, но той не я взе. Антигона се усмихна, отпи дълга глътка и после пъхна бокала в ръцете му.

— Идваш отдалеч. Носиш новини за голямата победа на Александър. Вече чух за нея. Арсит беше такъв глупак! Македонецът получи каквото искаше. Той дойде, за да удави персите в небесен огън. Какъв ужас ще настъпи сега! — тя отново седна и отмести пергамента. — Сметките на храма. Имаш ли други новини, Теламоне?

— Наифат.

Антигона се усмихна.

— Позабравил съм историята — призна Теламон. — Но ти си жрица на Атина и не може да не знаеш. Според една от легендите Атина се превърнала в човек, цар на име Тафиан. Ако обърнеш Тафиан, както в популярната детска игра, се получава Наифат.

— Ти ли се сети?

— Не, джуджето на Аристандър, Херкулес. Обичаше да обръща имената на хората. Направи същото с Наифат и се получи Тафиан. Какво стана, дойде ли при теб? И какво направи ти, Антигона, Наифат, Тафиан? Примами го до някое от онези самотни тресавища из равнините на Сестос? Бърз удар по главата и погребение в мочура?

— Ако го бях направила, тялото му щеше да изплува.

— Не и ако за него са вързани камъни. Сигурен съм, че лежи на дъното на някое от онези тресавища, където ще гние години наред! Въпросите на джуджето, работата на коварния му ум са спрени завинаги. Кой го уби? Ти или Селена? Или беше Аспазия? Той се разхождаше из лагера онзи ден — сигурно си го проследила или си накарала да го проследят.

— Александър ли те изпрати?

— Той те подозира.

Антигона обърна стола си, така че да гледа право към него и елегантно отпи от чашата.

— Историята е необикновена. Много малко хора знаят името Тафиан или легендата, свързана с него. Прав си, Херкулес беше бъбрива малка маймуна. Дойде да ме пита знам ли кой е бил Тафиан. Казах му, че никога не съм чувала това име.

— Но ако някой ден разбереше за легендата, щеше да се чуди как така жрицата на Атина не е разпознала името.

— Точно така.

— Как започна всичко? — попита Теламон.

— Аз бях далечна роднина на македонските царе, макар да бях родена и отгледана в Атина. Баща ми работеше в театъра.

— Където си прочела творбите на Еврипид.

— О, да — усмихна се Антигона. — Цитатите! Станах жрица на Атина в храма до Коринт. Там се запознах с Филип, едноокият и еднорък Филип. Приличаше на стар пръч и миришеше също така! — Тя се засмя. — Беше и разгонен като пръч, но аз се влюбих в него. Разбира се, той ме излъга, каза ми, че се е уморил от Олимпиада. Искаше да стана жрица в Троя, достатъчно далече от Пела, за да се наслаждавам спокойно на вниманието му. Каза, че има работа за мен, че би могъл да ме посещава — че когато планира нахлуването си в Персия, Троя ще бъде новият му дом, а аз — негова съпруга. Беше лъжец, разбира се. — Очите й се напълниха със сълзи. — Аз наистина го обичах. Дойдох в Троя. Привидно бях девствената жрица на Атина, а всъщност любовница на Филип Македонски или една от многото му любовници. Щом пристигнах тук, разбрах какво всъщност искаше Филип. Троя е само на няколко мили от Хелеспонт, кръстопътят между Гърция и Азия.