Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Романы для взрослых » Обречена на теб [bg]
Обречена на теб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Обречена на теб [bg]

Электронная книга - «Обречена на теб [bg]». Краткое содержание книги:

Световен бестселър автор #1 Книга 5 от световния феномен – поредицата КРОСФАЙЪР Финалът на сензационната хитова поредица КРОСФАЙЪР Страстен, затрогващ и емоционален, романът „Обречена на теб“ е дългоочакваният финал на изпепеляващата романтична сага „Кросфайър“, покорила милиони читатели по света. Гидиън Крос. Най-лесното нещо в живота ми бе да се влюбя в него. Случи се мигновено. Изцяло. Безвъзвратно. Сватбата ни беше сбъдната мечта. Запазването на брака ни е битката на живота ми. Любовта се променя. Нашата е едновременно убежище от бурята и най-стихийната вихрушка. Две наранени души, преплетени в една. Споделихме един на друг най-дълбоките си и тъмни тайни. Гидиън отразява като огледало хубавите неща, които аз не виждам у себе си. Той ми даде всичко. Сега е мой ред да докажа, че мога да съм негова опора и утеха. Заедно ще се изправим срещу онези, които се опитват да ни разделят. Най-важното предизвикателство за нас навярно се крие в клетвите, които ни дават сила. Отдадохме се на любовта си, но това бе само началото. Борбата за нея или ще ни освободи… или ще ни раздели завинаги. Силвия Дей e автор №1 на New York Times и международен автор на бестселъри с повече от 20 романа, отличени с престижни награди и издадени в над 42 страни. Тя е бестселър автор №1 в 28 държави, а книгите й се издават в милионни тиражи. 
1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 161
Перейти на страницу:

Ева седеше на своя край на леглото. Наведе се да помогне на Лъки, който се опитваше да се изкатери горе, но все не успяваше. Миг по-късно кутрето вече беше на гърдите ми и скимтеше от негодувание, защото не му позволявах до олигави цялото ми лице.

— Добре, разбрах. Аз също те харесвам, но не идвам да ти ближа муцуната.

Кучето изджавка в отговор. Ева се засмя и отпусна глава на възглавницата си.

Изведнъж ми мина през ума, че ето това е то. Да си у дома. Никога преди не съм го изпитвал. Никъде не съм се чувствал наистина у дома си, откакто баща ми почина. Но сега чувството се беше завърнало, и то по-хубаво от всякога.

Гушнах Лъки до корема си и се обърнах към жена си:

— Как прекара с майка си?

— Мисля, че добре. Почти сме готови за събота.

— Мислиш?

Ева сви рамене.

— Заболя я главата, докато гледахме интервюто. Стори ми се, че почти изпадна в паника.

Погледнах я внимателно.

— Защо?

— Защото ти говори за личния ни живот по телевизията. Не знам. Понякога не я разбирам.

Спомних си, че Ева ми беше разказала за разговора си с Моника относно книгата на Корин и за възможността да използваме медиите в своя полза. Майка ѝ я беше предупредила да не го прави, беше ѝ казала да не излага личния ни живот на показ. Тогава се съгласих с Моника и като оставим настрана днешното интервю, все още бях съгласен с нея. Но сега, при малкото, което знаех за самоличността ѝ, ми изглеждаше твърде вероятно майката на Ева да се тревожи за собственото си лично пространство. Едно беше от време на време да споменават името ти в местните клюкарски вестници и съвсем друго — да привлечеш към себе си вниманието на целия свят.

Ева беше пълно копие на майка си в лице, а до голяма степен имаше и нейните маниери. Освен това носеше фамилията Трамел, което беше много странна грешка. Далеч по-добро прикритие щеше да ѝ даде фамилното име на Виктор. Може би някой издирваше Моника.

И ако знаеше поне толкова, колкото аз, след споменаването на Ева по националната телевизия нямаше да му е никак трудно да открие местонахождението ѝ.

Сърцето ми заби учестено. В опасност ли беше съпругата ми? Нямах представа от какво точно се укрива Моника.

— О! — подскочи изведнъж Ева. — Не ти казах… Имам рокля!

— Боже! За малко да ми докараш инфаркт.

Лъки се възползва от изненадата ми, хвърли се върху мен изневиделица и започна да ме ближе като луд.

— Извинявай. — Ева взе кутрето и ме спаси от него, като седна до мен, скръстила крака, и го сложи в скута си. — Днес се обадих на татко. Баба ми го е попитала дали бих искала да облека нейната сватбена рокля. Изпрати ми я на снимка, но дрехата е държана в шкаф толкова дълго, че не можах много да разбера какво представлява. Затова татко сканира една снимка от сватбата на баба, на която тя е с роклята, и се оказа, че е идеална. Точно това, което без да знам, съм искала през цялото време!

Потърках гърдите си и се усмихнах криво. Очароваше ме, че е толкова ентусиазирана да се омъжи отново за мен.

— Радвам се, ангелчето ми.

В очите ѝ проблясваше вълнение.

— Прабаба ми я ушила за баба с помощта на сестрите си. Роклята е истинска семейна реликва, не е ли страхотно?

— Наистина е страхотно.

— Нали? И двете сме почти еднакви на ръст. Наследила съм дупето и циците си от нея, така че роклята може изобщо да не се нуждае от поправки.

— Обичам дупето и циците ти.

— Секс маниак — каза Ева и поклати глава. — Мисля, че ще е хубаво роднините по бащина линия да ме видят с тази рокля. Притеснявах се да не би да се чувстват не на място, но благодарение на роклята те ще участват в събитието по много значим начин. Не мислиш ли?

— Напълно съм съгласен — заявих и ѝ направих знак да се приближи. — Ела тук.

Погледна ме.

— Познавам този поглед.

— Така ли?

— Все още ли си мислиш за дупето и циците ми?

— Винаги си мисля за тях. Но засега ми стига и една целувка.

— Хмм. — Наведе се над мен и ми поднесе устните си.

Хванах я за тила и взех това, от което се нуждаех.

*  *  *

— Впечатляващо е, синко.

Гледам нагоре към „Кросфайър, застанал на улицата, но щом чувам гласа на баща си, извръщам глава.

— Татко.

Облечен е като мен — в тъмен костюм от три части. Вратовръзката му е тъмночервена също като кърпичката, втъкната в горното му джобче. Двамата сме еднакво високи и за момент това ме стряска. Защо съм толкова изненадан? Отговорът се върти някъде в подсъзнанието ми, но не мога да го достигна.

1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)