![Лейди Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/6/lejdi-polunoshch-bg-download.jpg)
Лейди Полунощ [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191571550
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лейди Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
- Не. - Ема изглеждаше изненадана. - Или поне не е споменал. А е логично да го направи, ако има някой, който му липсва. - Тя се намръщи. - Защо?
Кристина се поколеба.
- Е, нали тази нощ зае мотоциклета от някого. Просто се надявам да не си е навлякъл неприятности.
- Марк не е глупав - каза Ема. - Съмнявам се, че е продал душата си за временното ползване на мотоциклет или нещо такова.
- Сигурна съм, че си права - промълви Кристина и погледна към гардероба й. - Мога ли да взема назаем някоя рокля?
- Сега? Да нямаш среднощна среща?
- Не, за утре вечер. - Кристина стана и отиде да надникне в гардероба. Отвътре изпаднаха няколко лошо сгънати вискозни рокли. - Предполага се, че ще е официално, а аз не си взех никакви официални дрехи от къщи.
- Никоя от моите няма да ти стане - каза Ема, докато Кристина вдигна една рокля с шарка на ракети и се намръщи. - Имаме различни фигури. Ти си много по-надарена.
- Надарена? - Свъсена, Кристина метна роклята обратно на рафта и затвори вратата на гардероба. - С какво съм надарена?
Ема й се усмихна.
- Утре ще те заведа на пазар. Съгласна?
- Изглежда толкова нормално. - Кристина приглади плитките си назад. - След тази нощ...
- Камерън ми се обади - заяви Ема.
- Знам - отвърна Кристина. - Бях в кухнята. Защо ми го казваш сега? Да не би отново да сте заедно?
Ема се сепна.
- Не! Той ме предупреди. Каза ми, че има хора, които не искат да разследвам убийствата.
- Ема - въздъхна Кристина. - И ти не спомена нищо?
- Той го каза за мен. Реших, че каквато и да е опасността, тя заплашва само мен.
- Ала ето че пострада Джулиън. - Кристина знаеше какво ще каже Ема, преди тя да го беше изрекла. - И ти се боиш, че вината е твоя.
Ема се заигра с ръба на одеялото си.
- А нима не е? Искам да кажа, Камерън ме предупреди, каза, че го е чул на Пазара на сенките, така че няма откъде да знам дали са били мундани, елфи или магьосници, но факт е, че той ме предупреди, а аз не му обърнах внимание.
- Вината не е твоя. Вече знаем, че има някой, най-вероятно некромант, който убива и принася в жертва мундани и долноземци. Знаем също така, че разполага с армия от мантиди. Не може да се каже, че Джулиън не е очаквал, нито е бил подготвен за опасност.
- Едва не умря в ръцете ми. Имаше толкова много кръв.
- Но ти го излекува. Той е добре. Ти му спаси живота. -Кристина махна с ръка. Ноктите й бяха съвършени, лъскави овали, докато тези на Ема бяха нащърбени от битки и тренировки. - Защо изведнъж започна да се съмняваш в себе си? Понеже Джулиън пострада и това те уплаши? Та ти поемаш рискове, откакто те познавам. То е част от теб. И Джулиън го знае. Не просто го знае, а го харесва.
- Нима? Непрекъснато ми повтаря да не се излагам на риск...
- Няма друг избор - отвърна Кристина. - Вие сте двете половини на едно цяло. Трябва да бъдете различни, като светлина и сянка. Той ти дава предпазливост, която да смекчи твоето безразсъдство, а ти смекчаваш неговата предпазливост със своето безразсъдство. Поотделно няма да действате толкова добре. Именно това представлява парабатайската връзка. - Тя подръпна лекичко мократа коса на Ема. - Не мисля, че се тревожиш заради Камерън. Той е просто повод да се сърдиш на себе си. Според мен става въпрос за това, че Джулиън пострада.
- Може би - отвърна Ема напрегнато.
- Сигурна ли си, че си добре? - Тъмнокафявите очи на Кристина бяха разтревожени.
- Добре съм. - Ема се отпусна върху възглавниците. Колекционираше кичозни калифорнийски възглавници - някои приличаха на пощенски картички, други бяха с формата на щата или пък имаха надпис
ОБИЧАМ КАЛИ.
- Не изглеждаш добре. Изглеждаш... майка ми казваше, че има изражение, което хората придобиват, когато осъзнаят нещо. Ти изглеждаш като някой, който е осъзнал нещо.
На Ема й се искаше да затвори очи, да скрие мислите си от Кристина. Мисли, които бяха коварни и опасни, мисли, които не би трябвало да има.
- От шока е - отвърна тя. - Бях близо до това, да изгубя Джулиън, и то... то ме разтърси. Утре ще бъда съвсем добре. - Тя се насили да се усмихне.
- Щом казваш, manita22 - въздъхна Кристина, - щом казваш.
След като се поизчисти, изми кръвта и се погрижи останките от опръсканото му с отрова яке да бъдат изпратени на Малкълм, Джулиън се отправи по коридора към стаята на Ема.
И спря по средата. Искаше да легне до нея и да обсъдят случилото се тази нощ, да затворят заедно очи и дишането им, досущ като шума на океана да отброява стъпките им към съня.
Само че когато си помислеше за станалото на задната седалка на колата, за Ема, надвесена над него с паника върху лицето и кръв по ръцете, той не изпитваше онова, което знаеше, че би трябвало да изпитва: страх, спомен за болка, облекчение, че бе излекуван.