Лейди Полунощ [bg]

Автор: Клэр Кассандра
Серия: Тъмни съзаклятия #1
Год: 2016
Язык: болгарский
Год: Ибис
ISBN: 9786191571550
Переводчик: Вера Паунова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Лейди Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:

В един таен свят, където воини, в чиито вени тече ангелска кръв, са се заклели да пазят света от демони, „парабатай“ е свещена дума. Парабатаят е твой партньор в битка. Парабатаят е най-добрият ти приятел. Парабатаите са всичко един за друг… но никога, абсолютно никога не бива да се влюбват един в друг. Изминали са пет години от събитията в „Град на небесен огън“, довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им. Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис. Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието на Ема е привлечено – това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкрива истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено. Магията и приключенията в книгите за ловците на сенки заплениха въображението на милиони читатели по целия свят. Потопете се в тази ускоряваща пулса и разкъсваща сърцето книга, която със сигурност ще се хареса както на новите читатели, така и на най-верните фенове на Касандра Клеър

Перейти на страницу:

Само че понякога поглеждаше Марк, когато другите го наричаха нефилим или изчадие на сенките, или ангелско момче, и други, много по-грозни имена. Един ден до тях достигна новината, че Клейвът бе обесил група елфи в Идрис за измяна. Убитите имаха приятели в редиците на Лова и обзети от ярост, другарите на Марк му заповядаха да коленичи и да каже: „Аз не съм ловец на сенки".

Когато той отказа да се подчини, те смъкнаха ризата му и го бичуваха до кръв. Оставиха го рухнал под едно дърво насред затрупано със сняг поле, а кръвта му обагряше белите снежинки в алено.

Когато се събуди, край него имаше светлина от огън и топлина, а главата му почиваше в нечий скут. Замаян, той все пак се бе посъвзел достатъчно, за да осъзнае, че това бе скутът на Кийрън. Той го взе в прегръдките си, даде му вода и обви одеяло около раменете му. Докосването му беше нежно и леко.

- Вярвам, че сред твоите събратя - каза той - съществуват целителни руни.

-Да- отвърна Марк прегракнало, помръдвайки едва-едва. Болката от раздраната му кожа го прониза като електричество- Наричат се иратце. Дори една от тях би излекувала раните ми. Ала те не може да бъдат нарисувани без етили, а моето бе строшено преди много години.

- Колко жалко. Кожата ти ще бъде белязана завинаги.

- Какво ме е грижа? - равнодушно каза Марк. - Сякаш има някакво значение тук, в Лова, дали съм красив, или не.

- Кийрън се подсмихна потайно при тези думи и го докосна леко по косата. Марк затвори очи. От години никой не го бе докосвал и от допира по тялото му пробягаха тръпки, въпреки болката от раните му.

След тази нощ те яздеха заедно. Кийрън превърна Лова в приключение за двамата. Показа на Марк чудеса, за които знаеха единствено елфите: ледени поля, ширнали се безмълвни и сребърни под лунната светлина, скрити долчинки, разцъфтели с нощни цветя. Яздеха под пръските на водопади и сред кули от облаци. И Марк беше, ако не щастлив, то поне свободен от мъченията на самотата.

Нощем спяха сгушени под одеялото на Кийрън, направено от гъсто изтъкана материя, която винаги бе топла. Една нощ спряха на върха на някакъв хълм в зелени, северни земи. Върхът на хълма беше увенчан от каменна грамада, издигната от мундани преди хиляда години. Марк се облегна на един от тях и зарея поглед над зелените земи, сребреещи в мрака, към далечното море. То навсякъде бе едно и също, помисли си той, същото море се разбиваше в бреговете на мястото, за което все още мислеше като за свой дом.

- Белезите ти зараснаха - каза Кийрън и докосна с тънкия си деликатен пръст скъсаната риза на Марк, под която се виждаше кожата му.

- Но все още са грозни - отвърна Марк. Той чакаше звездите да изплуват на небето, за да изброи имената на семейството си върху тях. Затова не видя, че Кийрън се приближава, не и докато другото момче не застана пред него, лицето му беше очертано изящно в полумрака.

- У теб няма нищо грозно. - Той се приведе, за да го целуне, и след миг на изненада, Марк вдигна лице и срещна устните му със своите.

Това бе първата целувка в живота му. Никога не бе предполагал, че ще я получи от момче, но се радваше, че е Кийрън. Не бе очаквал, че една целувка може да бъде едновременно толкова мъчителна и толкова прекрасна. От месеци насам бе искал да докосне косата на Кийрън и сега го стори - зарови пръсти в кичурите, които от черни ставаха сини, поръбени със злато. Допирът им до кожата му бе като опарване от огън.

Тази нощ те отново се свиха под одеялото на Кийрън, ала почти не спаха, а Марк забрави да изброи имената на семейството си върху звездите... и тази нощ, и повечето нощи след нея. Много скоро свикна да се събужда, преметнал ръка около тялото на Кийрън или заровил пръсти в синьо-белите му къдрици.

Откри, че целувките и допирът, и любовните думи могат да ти помогнат да забравиш и че колкото повече време прекарваше с Кийрън, толкова повече искаше да бъде с него и с никой друг. Живееше единствено за миговете, когато двамата оставаха сами, обикновено нощем, и си шепнеха, така че никой да не може да ги чуе.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?