Скрутатор [bg]

Събуди я болка в корема, която не бе само глад. Юлия не бе яла от дни, но не това бе най-лошото. Празната ѝ утроба пулсираше. Тя не бе успяла да защити детето си.

Но кой те накара да го сториш?

Шепотът в главата ѝ се отличаваше със звучене, напомнило ѝ за мистика Фламас. Той ѝ бе позволил да живее в тъмницата му в продължение на пет години, без нито веднъж да я нарани. Добронамереното му безразличие понастоящем значеше за Юлия много повече от мнимото приятелство на Иризис и Флид или предполагаемата обич на Ниш. Техните думи се бяха оказали празни. В крайна сметка и тримата я бяха изоставили и предали. Само Фламас не я бе предавал.

Ти не беше на себе си от мъка, отново се разнесе гласът. Тъй като никога преди Юлия не бе чувала гласове, тя прецени, че това е Фламас. Никой не може да те вини, че си се защитила. Ти обичаше бебето си, без значение от баща му.

— Наистина обичах Илли. Бях готова да сторя всичко за него. Той бе единственото добро нещо, произлязло от Ниш.

Крил-Ниш е самият дявол. Той е въплъщение на злото, също като баща си. Ако не го спреш, Ниш ще разруши света.

— Не! — гръмко извика тя. Бе си спомнила добротата, която Ниш бе проявявал към нея във фабриката, по време на пътуването с балона, по време на бягството от Тиртракс.

Крил-Ниш живее, за да унищожава всичко добро.

— Ами онзи път в балона, когато той ме спаси от нилатла, а после аз спасих него? Когато се любихме? Той бе толкова нежен и внимателен.

Тогава Ниш изобщо не се намираше в опасност. Просто се престори, за да те използва. Той те използваше още от самото начало.

Юлия знаеше, че това не е истина, защото бе видяла изражението на чист ужас върху лицето на Ниш, изкачващ се невъоръжен. Тази гледка бе събудила инстинктите ѝ и тя се бе нахвърлила с такава ярост върху нилатла, че го бе прогонила. Но в началото Ниш действително я бе манипулирал, за да съдейства тя в търсенето на Тиан и амплимета. Бе се отнасял към нея мило, но само защото това бе единственият начин да получи онова, което иска.

Виждаш ли колко е умен, каза гласът, който много напомняше на Фламас. На Крил-Ниш не му се налага да бъде чудовище — той знае, че с мед се ловят повече пчели, отколкото с оцет. Всичко, което е правил той, е било, за да получи нещо от теб. Той е по-долен дори от баща си. Всички го мислят за некадърен глупак, което е съвършеното прикритие. Той дори е успял да заблуди теб.

— Не! — извика тя. — Не и Ниш! — Тя затули уши. — Не е истина.

Гласът продължи със същата яснота, говорещ право в съзнанието ѝ. Истина е. И ти го знаеш.

— Но защо му е да ми причинява това?

Той иска да превземе света, за да го поквари по свое подобие. И само ти можеш да го спреш.

— Не мога да сторя нищо.

Трябва. Той е заблудил всички останали, освен теб. Ти трябва да спасиш света, Юлия. Няма кой друг.

— И защо да го правя?

Защото си добра, това е твой дълг.

— Дългът не ме интересува.

Но ако покварата на Крил-Ниш Хлар остане ненаказана, малкият Илли никога не ще намери покой. Ти също. Нима не искаш да останеш в покой със себе си?

— Но какво да направя?

За начало трябва да се нахраниш, за да придобиеш сили.

— Няма с какво да се нахраня. Те отнесоха храната във въздухоплава.

Погледни натам, сред дърветата. Виждаш ли онези стърчащи уши? Това е заек. А ти си стояла неподвижно тъй дълго, че той е забравил присъствието ти. Наведи се. Бавно. Вземи онзи яйцевиден камък.

— Не мога да убия живо същество — прошепна тя.

Ако не го сториш, ще умреш от глад и бебето ти ще остане неотмъстено. Вдигни камъка.

Юлия се наведе съвсем бавно и обгърна пръсти около камъка. Гривната се размести върху китката ѝ и за момент дребната жена не можа да си спомни какво прави. И защо. Тя леко се отърси, при което накитът се намести, тя си спомни и пръстите ѝ стиснаха камъка. Затоплен от слънцето, той приятно тежеше в дланта ѝ.

Гласът отново се появи. Сега бавно изтегли ръка назад.

— През живота си не съм хвърляла камък. Дори няма да го уцеля.

Поне това я утешаваше.

Просто следвай напътствията ми. Не се прицелвай в заека, защото той ще се стрелне. Виждаш ли онази туфа от лявата му страна? Прицели се в нея, сетне хвърли с все сила.