Махалото на Фуко
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
— Херметическа — подсказа Диоталеви.
— Точно така, мисля, че това е думата. Видях най-малко десет книги за Хермес. И сега ще ви разкажа за един „Проект Хермес“. Включваме се в бизнеса.
— На златната клонка, допълни Белбо.
— Именно — отвърна Гарамонд, без да долови аналогията, това е златно находище. Дадох си сметка, че онези поглъщат всичко, стига да е херметическо, както казахте, стига да твърди обратното на това, което се учи в училище. И смятам, че е мой дълг, не съм благодетел по призвание, но в тези толкова смътни времена да предлагаш някому една вяра, път към свръхестественото… Издателство „Гарамонд“ винаги се е гордеело със своята научна мисия…
Белбо се изненада.
— Мислех, че говорите за „Мануцио“.
— Говоря и за двете. Слушайте сега. Порових се в тази книжарница. После отидох в друга, от най-сериозните, където обаче също имаше голям щанд за окултна литература. На тези теми има цели изследвания, и то на академично ниво, които лежат до книги, написани от хора като нашия Браманти. Сега да се замислим. Нашият Браманти може би никога не е срещал университетските автори, но ги е чел, и то ги е чел, като че са му равни. Тези хора са такива: каквото и да им разправяш, смятат, че се отнася до техния проблем, като онази история за котката, която, чувайки господарите си да се карат по повод на развода, смятала, че спорят за това какво да й дадат за ядене204. Вие го видяхте, Белбо, пуснахте му за Тамплиерите и той веднага, окей, хвана се, също и за Тамплиерите, и за Кабалата, и за тотото, и за запасите от кафе. Те са всеядни. Всеядни. Видяхте ли лицето на този Браманти? Гризач. Огромна публика, разделена на две категории, вече ги виждам да се нижат пред очите ми. Първо тези, които пишат, и „Мануцио“ ги чака с разтворени обятия. Само да ги привлека и ще създам една поредица, която ще бъде забелязана и ще се нарича например…
— „Смарагдова плоча“205 — предложи Диоталеви.
— Какво? Не, много е трудно, на мен например нищо не ми говори. Трябва да е нещо запомнящо се, нещо друго…
— „Разбулената Изида“206 — казах аз.
— „Разбулената Изида“ ли? Добре звучи. Браво, Казобон. Мирише на Тутанкамон, на скарабей, на пирамиди… „Разбулената Изида“. С леко зловеща корица, но пестеливо. Добре, да продължим. След това другата армия, тези, които ще купуват. Така, приятели, казвате ми, че „Мануцио“ не се интересува от тези, които купуват. Кой го е постановил? Този път ще продаваме и книгите на „Мануцио“, господа, ще направим качествен скок! И накрая ще останат изследванията на научно равнище и тук ще влезе в действие „Гарамонд“. Наред с историческите трудове и другите университетски поредици, ще си намерим един сериозен консултант и ще публикуваме три-четири книги годишно в една сериозна, строга поредица с ясно, но не пищно заглавие.
— „Херметика“ — предложи Диоталеви.
— Прекрасно. Класическо. Достойно. Питате ме защо ще пръскам пари за „Гарамонд“, след като мога да печеля с „Мануцио“. Но сериозната поредица предполага търсене, привлича разумни хора, които ще дадат нови предложения, ще ни посочат други пътища, а освен това привлича останалите, такива като Браманти, които ще бъдат отклонени към „Мануцио“. Струва ми се, че проектът е съвършен, „Проектът Хермес“, чиста, законна операция, която ще осигурява идеалния обмен между двете издателства… Господа, на работа. Обикаляйте книжарници, съставяйте библиографии, събирайте каталози, вижте какво се прави в чужбина… И после, кой знае колко хора са ви минали под носа и са носели съкровища от определен вид, а вие сте ги отхвърляли като неизползуваеми. И ви съветвам, Казобон, дори в чудесната история на металите трябва да сложим малко алхимия. Златото е метал, надявам се. Коментарите — после, знаете, че съм човек, който приема критики, идеи, възражения, като всички културни хора. Проектът влиза в сила от този момент. Госпожа Грация, поканете господина, който чака вече два часа. Не бива да се отнасяме така с един Автор! — каза той високо, отваряйки ни вратата, за да се чуе в приемната.
204
… какво да й дадат за ядене — историята е описана от Анатол Франс в „Престъплението на Силвестр Бонар“.
205
„Смарагдовата плоча“ — за алхимиците: камъкът на Хермес Трисмегист, върху който били написани основните принципи на алхимията.
206
„Разбулената Изида“ — едно от двете основни произведения (наред с „Тайното учение“) на руската мистичка Елена Петровна Блаватска, написано през 1877 г.