Махалото на Фуко

Винаги става така. Дори да има хора в редакцията, ме хваща за реверите, приближава лицето си до моето и ме целува. Целува ме както играе на флипер.

Знае, че се притеснявам. Но ме излага.

Никога не лъже.

— Обичам те.

— Ще се видим ли в неделя?

— Не, имам уговорка с един приятел…

— Искаш да кажеш с приятелка?

— Не, с приятел. Ти го познаваш, онзи, дето беше с мен в бара миналата седмица. Обещах му, как искаш да го излъжа?

— Не го лъжи, но не ме прави на… Моля те, сега имам среща с един автор.

— Новооткритият гений ли?

— Не, един нещастник, който трябва да бъде унищожен.

Нещастник, който трябва да бъде унищожен.

Отидох в „Пилад“ да те взема. Чаках те дълго, после тръгнах сам, иначе щях да пристигна, когато вече затваряха галерията. Там ми казаха, че сте отишли в ресторанта. Престорих се, че разглеждам изложбата, дотолкова изкуството е отмряло от времето на Хьолдерлин201. Докато намеря ресторанта, изгубих още двадесет минути, защото собствениците на галерии винаги избират ресторанти, които ще се прочуят един месец по-късно.

Ти беше там, сред познатите лица, а до теб седеше мъжът с белега. Ти не се смути нито за миг. Погледна ме съучастнически и едновременно с това — как успяваш? — предизвикателно, сякаш казваше: „Е, и?“ Нахалникът с белега ме измери с очи, като че аз бях нахалникът. На другите им беше ясно, чакаха какво ще стане. Може би трябваше да намеря повод да се скарам. Щях да бъда победител, дори ако той се беше опитал да ме удари. Всички знаеха, че си с него, за да ме провокираш. Независимо от това дали щях да предизвикам разправия, или не, моята роля беше предопределена. При всяко положение аз играех театър.

Щом ще е театър, казах си, избирам изтънчената комедия.

Включих се весело в разговора, надявайки се, че ще се възхитят от моето самообладание.

Единственият, който се възхити, бях аз.

Човек е страхливец, когато се чувствува страхливец.

Отмъстителят с маска. Като Кларк Кент ще лекувам младите непризнати гении и като Суперман202 ще наказвам старите основателно непризнати гении. Ще правя всичко, за да използувам тези, които не са имали смелост като мен и не са съумели да се ограничат с ролята на зрители.