Махалото на Фуко

Когато Браманти си излезе, Белбо отбеляза, че няма да е зле той да си измъкне тапата. Господин Гарамонд не знаеше израза и Белбо се опита да му го преведе с няколко благопристойни парафрази, но не се получи.

— Във всеки случай да не се правим на прекалено недостъпни, каза Гарамонд.

— Този господин не беше казал и три думи, когато разбрах, че не е клиент за нас. Но тези, за които говореше — да, авторите и читателите. Господин Браманти успя да формулира разсъждения, до които аз самият съм стигнал от няколко дни. Погледнете, господа. И извади с театрален жест три тома от чекмеджето си.

— Това са три книги, публикувани през последните няколко години, и то с голям успех. Първата е на английски и не съм я чел, но авторът й е прочут критик. И какво е написал? Погледнете подзаглавието, гностически роман. А сега вижте това: човек би казал нещо като криминален роман, бестселър. А за какво се разказва в него? За една гностическа църква в околностите на Торино. Ваша задача е да научите кои са тези гностици. Но… и Гарамонд ни спря с жест — няма значение, достатъчно ми е да знам, че е нещо сатанинско… Зная, зная, може би много бързам, но не искам да говоря като вас, искам да говоря като Браманти. В този момент аз съм издател, а не професор по сравнителна гносеология или там каквато е. А какво прозорливо, обещаващо, примамливо и нещо повече, какво любопитно видях в думите на Браманти? Неговата изключителна способност да свързва всичко в едно. Той не спомена гностиците, но видяхте, че можеше да ги спомене наред с хиромантията, геровитала, радамеса и т.н. А защо го подчертавам? Защото тук имам друга книга, от една прочута журналистка, която разказва какви невероятни неща се случват в Торино, повтарям, в Торино, града на автомобилите: магьосничество, черни литургии, призоваване на дявола, и всичко това за хора, които си плащат, а не за разни дриплювци… Драги Казобон, Белбо ми каза, че идвате от Бразилия и сте присъствували на сатанинските ритуали на онези диваци… Добре, после ще ми разкажете какво точно представляват, но всъщност е все едно. Бразилия е тук, господа. Онзи ден лично аз влязох в онази книжарница, как се казваше, няма значение, беше книжарница, в която преди шест-седем години се продаваха анархистични, революционни, тупамарски, терористични, нещо повече — марксистки текстове… И какво? Каква е нейната специалност сега? Такава, за каквато говореше нашият Браманти. Вярно, живеем в объркано време и ако отидете в някоя католическа книжарница, където преди се продаваше само катехизисът, сега ще намерите дори реабилитацията на Лутер, но поне няма да ви продадат книга, в която се казва, че религията е чистопробна лъжа. Докато в тези книжарници, за които говоря, се продават както авторите, които вярват, така и авторите, които отричат вярата, стига да засягат определена тема, как да я нарека…