(Ж. К. Юисманс, предговор към „Сатанизъм и магия“ на Ж. Боа, 1895, с. VIII–IX)
Бях убеден, че „Проектът Хермес“ е само проект. Не познавах още господин Гарамонд. Но докато през следващите дни аз продължавах да се ровя по библиотеките, за да търся илюстрации за металите, в „Мануцио“ вече се работеше.
Два месеца по-късно намерих у Белбо един току-що излязъл брой на „Парнас Енотрио“ с голяма статия, озаглавена „Възраждането на окултните науки“, в която прочутият херметик доктор Мебиус — новият псевдоним на Белбо, който по този начин бе спечелил първата точка за „Проекта Хермес“, разказваше за чудотворното възраждане на окултните науки в съвременния свят и съобщаваше, че издателство „Мануцио“ възнамерява да поеме по този път, като основе нова поредица, „Разбулената Изида“.
Междувременно господин Гарамонд беше изпратил един куп писма до различни списания, занимаващи се с херметизъм, астрология, тарок, уфология и т.н., подписвайки се с различни имена, като искаше информация за новата поредица, обявена от „Мануцио“. Вследствие на което редакторите на списанията му се бяха обадили, за да разберат за какво става дума, а той пък се държал тайнствено, като казал, че още не може да им открие първите заглавия, от които впрочем десет били вече под печат. По този начин светът на окултистите, явно често разтърсван от ударите на там-тами, вече е бил осведомен за „Проекта Хермес“.
— Да се маскираме като цветя, каза ни господин Гарамонд, който ни бе събрал в голямата зала, и пчелите ще налетят.
Но това не беше всичко. Гарамонд искаше да ни покаже дипляната (произнасяше думата по френски — „деплиан“): съвсем проста, четири странички, но върху патинирана хартия. Първата страница възпроизвеждаше това, което щеше да бъде корица на поредицата, златна емблема („Нарича се Соломонов пентакул“, както обясни Гарамонд) на черен фон, а краищата на страницата щяха да бъдат обрамчени с плетеница от символи, напомнящи свастиката („Азиатската свастика, уточни Гарамонд, тази, която се приближава до смисъла «слънце», а не нацистката, която е по посока на часовниковата стрелка“). Горе, на мястото на заглавието, надпис: „Да, има на земята и небето неща…“207. Във вътрешните страници на дипляната се възпяваха постиженията на „Мануцио“ като носител на култура и накрая с няколко силновъздействуващи призива се намекваше за обстоятелството, че съвременният свят изисква по-дълбоки и по-проникновени основи от тези, които би могла да му даде науката: „От забравената мъдрост на Египет, Халдея и Тибет — към духовното възраждане на Запада“.
Когато Белбо го запита за кого са предназначени дипляните, Гарамонд се усмихна, както би казал Белбо, като стара лисица.
— Поисках да ми изпратят от Франция годишника на всички съществуващи тайни общества в света, но не ме питайте какво представлява годишникът на тайните общества, издаден в милиони екзепляри. Ето го: издателство „Анри Верие“, адрес, телефон, пощенски код. Знаете ли, Белбо, прегледайте го и задраскайте тези, които няма да ни свършат работа, защото забелязвам, че са включени дори йезуитите, „Опус деи“, карбонарите и „Ротъри Клъб“, но подчертайте всички, които ви се струват свързани с окултизма. Отбелязал съм вече някои. — Разлисти го. — Ето: Абсолутисти (които вярват в метаморфозата), Небесно Общество в Калифорния (телепатични връзки с Марс), Астара в Лозана (обет за абсолютна тайна), Атлантеанс във Великобритания (търсене на изгубеното щастие), „Строители на светилището в Калифорния“ (алхимия, Кабала, астрология), Кръжец Е. Б. в Перпинян (посветен на Хатор, богиня на любовта и пазителка на Планината на Мъртвите), Кръжец Елифас Леви в Мол (не знам кой е този Леви, сигурно е онзи, френският антрополог), Рицари на Тамплиерския съюз в Тулуза, Друидска Общност на Галиите, Спиритуалистки конвент на Йерихон, Космическа Общност на Истината във Флорида, Еконски Традиционалистичен Семинар в Швейцария, Мормони (тези съм ги срещал веднъж в един криминален роман, но може би вече не съществуват), Църква на Митра в Лондон и Брюксел, Църква на Сатаната в Лос Анжелос, Луциферова Обединена Църква във Франция, Розенкройцерска Апостолическа Църква в Брюксел, Отроци на Мрака или Зелен Орден на Златния Бряг (тези може би не, кой знае на какъв език пишат), Херметическа Общност от Монтевидео, Национален Кабалистичен Институт в Манхатън, Централен Храм на Херметическата наука — Охайо, Гносис в Чикаго, Древни Братя на Розенкройцерите в Сен Сир-сюр-Мер, Йоанитско Братство за Възраждането на Тамплиерите в Касел, Международно Братство на Изида в Гренобъл, Древни Посветени Баварци от Сан Франциско, Светилище на Гносиса в Шерман Оукс, Американска Фондация Граал, Общество на Граал в Бразилия, Херметическо Братство в Луксор, Розенкройцерски лекторат в Холандия, Движение на Свещения Граал в Страсбург, Орден на Анубис в Ню Йорк, Храм на Черния Пентакул в Манчестър, Приятели на Вотан във Флорида, Орден на Жартиерата (там трябва да е намесена дори английската кралица), Орден на Врил (неонацистка масонска организация, няма адрес), Пазители на Храма в Монпелие, Върховен Орден на Слънчевия Храм в Монтекарло, Розенкройцери от Харлем (моля ви се, сега пък и негри), Вика (луциферианска организация на келтско подчинение, призовават седемдесет и двата кабалистични духа)… Е, да продължавам ли?
вернуться
207
„Да, има на земята и небето неща…“ — цитат от „Хамлет“.
