![Част от секундата [Split Second - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/3/chast-ot-sekundata-split-second-bg-download.jpg)
Част от секундата [Split Second - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Част от секундата [Split Second - bg]». Краткое содержание книги:
Новият трилър на Дейвид Балдачи съперничи на феноменалния му дебют „Абсолютна власт“. Адреналинът в него не пада дори за част от секундата Майсторът на жанра отново е във върхова форма!
Замисли се за отвличането на Джон Бруно. Вече не се съмняваше, че мотивът се крие в предполагаемия опит някогашният прокурор да съсипе живота на Арнолд Рамзи със скалъпени обвинения. Те бяха отпаднали едва след намесата на адвокат, чието име Кинг все още не знаеше. Много му се искаше да сподели с Мишел тази информация и той дори се озърна към телефона, като си мислеше, че все пак може да позвъни, макар и да е късно. Но после реши да изчака. След това си спомни какво им бе разказала Кейт за подслушания разговор. Или по-точно за онова, което й се е сторило, че чува. Името на Торнтън Джорст, уж изречено от тайнствения мъж пред баща й. Но Кинг бе убеден, че човекът всъщност е казал не Торнтън Джорст, а „Троянски кон“.
Смущаваше го и още нещо, споменато от Кейт. Според нея Реджина Рамзи разправяла как по време на антивоенна демонстрация бил убит полицейски служител и намеквала, че този инцидент съсипал академичната кариера на Арнолд Рамзи. Но тя твърдеше също така, че в Бъркли разрешили на баща й да защити докторат, защото вече го бил заслужил. Кейт би трябвало да знае, че могат лесно да установят през коя година е станало това, а оттам без затруднение да стигнат до извода, че протестът не е бил срещу войната. Защо бе излъгала? Не му хрумваше никакъв отговор на този въпрос.
Кинг погледна часовника си и с изненада откри, че минава полунощ. След като провери дали всички врати и прозорци са добре затворени, той взе пистолета, който му бе дала Мишел, и се качи горе. Заключи вратата на спалнята, после за по-сигурно изтика бюрото и я подпря. Провери дали пистолетът е зареден и дали има патрон в цевта. Съблече се, сложи оръжието на нощното шкафче и се пъхна под завивките. Скоро заспа.
65
Часът бе два след полунощ. Човекът до прозореца вдигна пистолета, прицели се в неясната фигура върху леглото и стреля през стъклото. Парчетата се посипаха със звън, куршумите пронизаха леглото, вдигайки облак перушина от пухената завивка.
Събудена от изстрелите, Мишел се търкулна от дивана на пода. Беше задрямала, докато преглеждаше записките на Джоун, но сега мигновено се събуди. Осъзнавайки, че току-що някой се е опитал да я убие, тя извади пистолета и стреля към прозореца. Чу да се отдалечават бягащи стъпки и пропълзя към прозореца, като се ослушваше напрегнато. Достигна стената и предпазливо надникна над перваза. Все още чуваше стъпките на бягащия човек, стори й се, че долавя задавено дишане. За нейния трениран слух стъпките бяха странни, сякаш нападателят беше ранен или контузен. Във всеки случай не изглеждаха нормални. По-скоро напомняха мъчителни подскоци и през главата и мина мисъл, че или е улучила убиеца, или той вече е бил ранен, преди тази вечер да дойде насам. Дали пък не беше човекът, когото простреля в джипа — онзи, който без малко не я удуши? Може би същият, който се представяше с името Симънс?
Чу как заработи автомобилен двигател и дори не си направи труда да изтича до джипа си, за да започне преследване. Не знаеше дали някой не дебне отвън. Тъкмо по този начин двамата с Кинг бяха попаднали на засада. Нямаше желание да повтаря грешката.
Тя отиде до леглото и огледа бъркотията. Привечер бе подремнала и завивките лежаха отметнати една върху друга. Нападателят навярно бе сметнал неясните очертания за човешка фигура.
Но защо се опитваха да я убият точно сега? Дали защото напредваха твърде успешно? Тя не бе свършила чак толкова много. Разбира се, Шон откри повече, отколкото…
Тя застина. Кинг! Грабна телефона и набра номера му. Отсреща долитаха сигнал след сигнал, но никой не отговаряше. Дали да позвъни на полицията? На Паркс? Може би Кинг просто спеше дълбоко. Но интуицията и подсказваше, че не е така. Тя се втурна към джипа.
Алармата събуди Кинг. Отначало замаян, той се опомни бързо и седна. Отвсякъде го обгръщаше дим. Скочи и веднага падна на пода, повален от задух. Добра се до банята, намокри кърпа и я омота около лицето си. Пролази обратно навън, опря гръб в стената и като напъна с крака, избута бюрото от вратата. Докосна я, за да се увери, че не е нагорещена, после предпазливо отвори.
Коридорът бе пълен с дим и противопожарната сигнализация продължаваше да пищи. За нещастие тя нямаше връзка с централна станция за контрол, а единственият доброволен пожарен отряд в района бе на много километри от тук. Отгоре на всичко къщата му беше тъй уединена, че едва ли някой щеше да забележи пламъците. Кинг пролази обратно в спалнята с намерението да стигне до телефона, но вътре бе тъй задимено, че напълно загуби ориентация и не посмя да продължи. Върна се в коридора и запълзя покрай вътрешния парапет. Зърна под себе си искри и червени пламъци и мислено се помоли стълбите все още да са здрави. Иначе щеше да се наложи да скача, може би право в огнения ад, а идеята не изглеждаше особено привлекателна.